Новини, Политика, Статии, коментари

За парите, закона и морала

Позиция

През последните дни тема номер едно за коментари в Самоков и района стана не новият общински бюджет, който е малко по-голям от миналогодишния, не пътищата до Ихтиман и Дупница, които най-после ще се ремонтират, а новите заплати, които си гласуваха общинските съветници.
Възнагражденията на местните старейшини ще възлизат вече на 70 % от средната брутна заплата на работещите в общинската администрация /по непотвърдени сведения тази сума е около 600 лв./. В разговор помежду си, а и в запитвания до редакцията хората питат редно ли е това.
– А бе, нямат ли срам тези хора!?…
– Това вече е върхът!…
– Нека да се откажат, като не могат без тези пари…
– Защо за обществена работа се взема заплата и то толкова голяма?!…
– Доказаха, че всички са от един дол дренки…
– Нямам думи!…
Това са само част от отзивите на граждани /спестявам нецензурните реплики/ по повод на решението на местния парламент, взето на първата за годината сесия – на 6 февруари т. г.
Рядко се е случвало решение на местния законодателен орган да предизвика такъв масов отклик. На пръв поглед въпросът не е като че ли от най-важните, не разглежда може би основен проблем за по-нататъшно развитие на града и общината, но масовото недоволство на хора на различна възраст и с най-различна политическа ориентация би трябвало да говори нещо на управляващите.
…Спомням си една от първите сесии на Общинския съвет след промените и след първите, демократични да ги наречем, избори. Всички съветници – и леви, и десни, и центристи, и т. н., бяха категорични: „Как ще се заплаща нашата работа, та това е обществена дейност, никой от нас не е докаран тук насила!…”
Това беше в началото на 90-те години на миналия век. В Самоков.
Бил съм общински съветник и преди, и след промените. Никога – нито по „Живково време”, нито после тази дейност се е заплащала. Нито пък някой местен депутат, доколкото знам, се е осмелявал да иска пари за нея. Подобно нещо би се смятало не толкова за законово недопустимо, колкото за… грях. Имаше само карти, с които съответните институции се призоваваха да оказват съдействие на притежаващия този документ при работата му в интерес на обществото. В известен смисъл дори хипотетичното искане за евентуално заплащане на този труд тогава би било кощунство! Такива изглежда са били времената…
С изненада след няколко години научих, че работата на съветника вече се заплаща, макар и в скромни размери. По-късно това заплащане стигна до 30 % от заплатата на общинските служители, за да се дойде сега до повече от двукратно увеличение – 70 %!
Далеч съм от мисълта, че работата на общинския съветник е лека. И от собствен опит знам, че когато човек е съвестен и полага усилия да се отнася отговорно към нея, това не рядко е черен, така да се каже, неблагодарен труд, много пъти невидим за обществото. Работата на съветника не е само в тези няколко часа заседания на комисията /комисиите/, в която участва. Той трябва да присъства и на проверки, да пътува, да се консултира по разните въпроси и пр. Проблемът е дали това му дава право да прибира, на законно основание, 400 или 300 лв. за нея? И как ще се отрази това в общественото пространство. Защото въпросът опира не само и не толкова до тези пари, колкото до понятието социална справедливост.
Нямам представа дали и съветниците „преди Девети” са получавали подобни възнаграждения. Силно се съмнявам, независимо от идеологическата им окраска.
Да не говорим за „съветниците” по турско – първогражданите, старейшините, които не само, че не са вземали от общата хазна, а напротив – сами са я пълнели с доброволни самопожертвования и с тях са издигали църкви и училища или са подпомагали бедни съграждани и съселяни.
Някой сигурно ще каже, че да се работи сега, в днешно време, така – това е популизъм. Добре, бе, нека е популизъм – по същество какво лошо има в това? Или не смеем да се изправим очи в очи с истината и да видим къде сме били и къде сме сега!?…
Увеличението на възнагражденията става наистина на правово основание, във връзка с изпълнението на новоприет закон. Да, нарушение на правото няма /друг е въпросът какви са тези закони и как се приемат/. Но казусът с морала е доста спорен. И това, че навсякъде в страната си вдигат по 2-3 пъти възнагражденията местните депутати, едва ли оправдава всички…
В началото на този мандат една от формациите, изпратила няколко души в сегашния съвет, декларира официално, че нейните хора няма да получават полагащите им се пари, а ще ги дават, по преценка, за определени благотворителни цели. Едно благородно начинание, което заслужи поздравления. Предполагам, че ще бъде даден и отчет за какви точно цели са изразходвани тези средства.
Примерът тогава обаче не бе последван от никого – нито от партии, нито от отделни личности.
Сега пък, когато се взе решението, независимо че присъстваха огромен брой от всички съветници, никой от никоя политическа сила не се възпротиви или поне не обясни кое налага такъв драстичен скок на сумите. Абсурдно е, нелепо е, но е така.
Спомням си случай от преди няколко години. Общинските съветници от община Стрелча /от съседната Пазарджишка област/ единодушно взеха решение да се откажат от полагаемите им се възнаграждения, за да подпомогнат бюджета на своя град и общината. Този случай бе „бяла врана”. Нито преди, нито след това се чу подобно нещо. А това е май, драги общинари и съграждани, истинското обединение – когато прескочиш теснопартийните и личностно-корпоративните граници и интереси, защото си прозрял, че ножът вече опира до кокала.
Изразът може да е и прекалено силен, но е факт, че официално безработицата в България е 10 %, а в Самоков – 20 %. Отделен въпрос е, че практическата безработица е по-висока, запознати говорят за двойно по-висока. Още по-отделен въпрос е, че мнозина от работещите получават минимална заплата – от Нова година 340 лв., и се водят в „графата” на т. нар. работещи бедни…
По-голямата част от сегашните членове на Общинския съвет са хора с добра работа, които получават прилични за днешно време заплати. Предполагам, че поне част от тях сега също се чувстват неудобно, след приетото преди няколко дни решение.
Не бива данъкоплатците и избирателите да остават с впечатление, че определени хора се стремят към ръководни органи, за да се обогатяват материално, а не заради общото благо.

Тодор Попов

Leave a Reply