За приятелството, песните и танците граници няма

Преди няколко месеца гостувахме в Белоградчик и Зайчар /Сърбия/ по покана на местните клубове на пенсионера. Преди броени дни пък тогавашните домакини ни върнаха визитата и заедно отпразнувахме идването на най-красивия и уханен сезон – пролетта.
С много песни, танци и смях оживихме правителствения ресторант в София. Посрещнахме гостите от двата града с китка здравец и зюмбюли, с топла питка и шарена сол. Шефката Надя Касабова вдигна наздравица и сърдечно поздрави гости и домакини. След това се изяви музикалният озвучител Георги Атанасов.
Групата на самоковци, макар и малка, се представи подобаващо. Мона Славова бе омесила две красиви питки и баница. Малинка Златкова се отличи със сладкиш „Печено агънце”, а Латинка Трохарова – с питка. И първите песенни поздрави поднесохме самоковци. Латинка Трохарова и Васил Димитров се представиха с народни песни, Мона – с песни за Западните покрайнини.
После гостите от Белоградчик завзеха импровизираната сцена. Богата програма изнесоха Борис Ангелов с цигулката, Румен Ангелов с китарата, Борислав Ангелов и Иван Емилов с акордеоните заедно с певиците. Както често става, към тях се присъединиха Надя Касабова и певици от столицата.
Преди да излязат на сцената председателят на пенсионерския клуб „Мадона” в Белоградчик ми разказа, че клубът им е създаден през 1979 г. и сега, през септември, ще честват 35-годишен юбилей. Ще подредят изложба със снимки на всички председатели и секретари на клуба, с грамоти, купи и други спечелени награди. Ще бъде проведен и турнир по шахмат, в който ще участват представители от София, Самоков, от градове във Видинска и Врачанска област, както и от сръбските Княжевац и Зайчар. Съставът за стари градски песни „Чаровни години” е към читалище „Развитие-1893”. Създадена е и група „Пей, сърце”, участниците в която са си ушили и подходящи носии. Имат много добри отношения с дома за стари хора, който често е посещаван и от сдружение „Добродетел” начело с Калинка Згурова и Надя Касабова. Работят много добре съвместно с читалището и неговия секретар Румяна Джунинска.
Когато представях изпълнителката на шопски хумор Руска Дросева, веднага си спомних, че преди години, като кмет на с. Мрамор, ти ни бе поканила с Гебо на празника Тодоровден. Там, заедно с групата си, пя и незабравимата наша Кремена Станчева. Г-жа Дросева представи своята първа книга – „Що е европско, то е и шопско”. Сега в селото тя подготвя празник на щъркела по инициатива на Григор Толев и съвместно с читалището. Щъркелът е родолюбива птица – където и да ходи, се завръща в родното гнездо, носител е на доброто и на… бебетата.
Сред гостите от Зайчар бе и Димитрина Петрова – българка, последвала любовта си и от 40 години живееща в този сръбски град. Тя извиси глас, а после получи много подаръци от самоковката Мона – престилка, чорапи, покривка, кърпички, сувенири, от Надя и нейния клуб № 5, както и от пишещата тези редове – снимки, плакати и вестник за Бобфеста в Радуил. Всички обещаха да дойдат на фестивала в Самоковско.
Димитрина Петрова пък написа: „Благодаря за хубавото посрещане, за подаръците, цветята, песните и хората! Голямо впечатление ни направи самото посрещане и изкарването сред вас. Ние всички ви каним да ни гостувате в Зайчар!”
Един от гостите, с чудатото име Кусур, пък добави: „Хвала ви за сърдечното приемане, за вашето дружелюбие и отношение към нашите инвалиди. Хвала!”
Тогава скочи нашата приятелка Лили Мирчева и под съпровода на нейния акордеон 20-годишният Виктор Кръчмаров изпълни блестящо оперни арии. Те вдигнаха публиката на крака. Хората прегръщаха и целуваха момчето, което е компютърен специалист, но Бог го е дарил с такъв глас, че всички му пожелахме да превземе и световните сцени. Виктор сега пее в хор „Планинарска песен” и Лили го е взела, така да се каже, под крилото си.
И гости, и домакини – от столичния клуб № 5, от „Надежда”, от „Връбница”, начело с председателя си Григор Стефанов, от Министерството на финансите и др. показахме, че макар и различни, може да се обичаме и да се веселим напук на кризата, на огорченията от властимащите, на злобата и неприятностите в живота ни.
Дългите часове минаха като миг. Всички бяхме приятели, забравили несгодите и превърнали тази среща в незабравимо изживяване. Гостите, включително председателят на пенсионерския съюз в Албания Петър Таражи, останаха да разгледат на другия ден забележителностите на София. В своята „Книга на спомените” те ще запишат и тези мигове, в които сме били заедно и сме доказали, че за любовта, приятелството, песните и танците граници няма.

Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*