Новини, Образование, Статии, коментари

За реформите в образованието или защо думата „реформа” се изроди

България е жива! Това е изводът, който можем да направим след бурната обществена реакция относно недоразумението, което сътвори Министерството на образованието и науката – да обнародва планираните промени в различните учебни класове в няколко последователни дни вместо наведнъж, което породи двусмислени тълкувания и разбуни духовете.
Слава Богу, след няколко дни на догадки, маене и чудене как е възможно основоположникът на Българското възраждане Паисий Хилендарски да отпадне от учебната програма, се оказа, че „История славянобългарская” ще бъде изучавана не от шестокласници, а от по-големи с три години техни „колеги”. Какво да кажем обаче за „Хубава си моя горо”, „Вятър ечи, Балкан стене” и „Къде си, вярна, ти, любов народна”, които със свободен трансфер преминават в програмата по музика за сметка на „Моето семейство и други животни” /Джералд Даръл/ и „Робинзон Крузо” /Даниел Дефо/…
Да, признавам си, аз също съм голям любител на „Робинзон Крузо”, чел съм произведението на Даниел Дефо, знам прочутата песен, гледал съм и сътворените по творбата филмови продукции. Но!…
Има някои произведения, които не бива да се пипат или дори да се споменават, когато стане дума за „реформа”. И трите творби съответно на Любен Каравелов и Добри Чинтулов са точно от този тип.
Всъщност като се заговори вече за реформи, настръхвам целият. Години наред педагози, експерти, специалисти мислиха, пресмятаха, планираха и накрая… извадиха едни от най-родолюбивите произведения от програмата по български език и литература!?…
Самата дума „реформа” вече ми звучи толкова мръсно и враждебно, че ми се иска да не съществува. Защото в последната петилетка се наслушахме на обещания за реформи, спорове и биене в гърдите кой и как да ги предложи, създаде се и политически субект с цел да се правят реформи и т. н. Непрестанно в главите на българина се набива нуждата от реформи, сякаш той е некадърен, не е получил адекватно образование, лекува се от лекари-менте, има фалшиви знания и възприятия за света.
От многото приказки човек не разбира какви точно промени се подготвят и как се предвижда да бъдат приложени те. Думата се превърна в храна за политици, които си оправдават високите заплати с изключително „тежката” работа по поредната безсмислена реформа и прокламират едно и също години наред, като обясняват, че обществените недъзи се дължат, видите ли, на липсата на реформи!?…
Не, господа политици, вашето „реформаторско” пелтечене направи така, че българинът намрази още повече вашите /без/действия и постепенно, но сигурно, се разпада интересът му към политическия живот и държавните дела. Добре, че от време на време правите необясними гафове, за да се сетим, че ви има и да получите погалащите се всекиму пет минути ефирно време.
Вместо да се измислят всякакви закони, да се променя Конституцията, да се свиква Велико народно събрание и прочее, по-важно е чисто и просто да се спазват съществуващите закони. А най-важно е да се упражнява ефективен контрол. Защото и Германия едва ли щеше да бъде днешната развита и благоденстваща страна, ако е нямало кой да наблюдава за стриктното спазване на законовите норми.
Това, последното, го каза по време на посещението си в България неотдавна и архитектът на румънската съдебна реформа – бившият правосъден министър и настоящ евродепутат Моника Маковей. Тя ни посъветва да намерим хора, които са готови да поемат рискове и да не се страхуват, а не само да се създават нови органи и да се променят закони. Единственото, което се постига по този начин, според г-жа Маковей, е да се отлагат неотложни действия.
Бих допълнил – и поемането на отговорност да продължи да е тема нон грата за всеки български политик.

Делян Василев

П. П. Току-що научих, че новите учебни планове по история предвиждат пълна свобода на издателите при избора на определение на турското робство – дали наистина е робство, владичество или… съжителство.
Боже, опази ни от самите нас!

Leave a Reply