История, Култура, Новини, Образование, Статии, коментари, Читателски

За училището в Поповяне или как губим историческата си памет

С настоящето се обръщам към към финасиращите, културните и пр. институции, към управници, политици, общественици, заинтересовани и незаинтересовани средства за масова информация, към всички пишещи, помнещи и действащи човеци. Поводът е превръщането на уникалната сграда на училището в Поповяне в… руина.
По-долу изнасям исторически факти /преписани от средства за масова информация/, илюстриращи миналото на Поповяне /селото, в което съм роден/ и на местното училище /в което съм учил две години/. Бих искал да се провикна към нас, всички сегашни българи, както Паисий от Хилендарския манастир: “О, неразумний и юроди”!
Вгледайте се в снимките на училището. Последните – любителски, са направени от мен на 20 август т. г. Ще споделя и някои факти:
В Поповяне през 1830 г. е открито килийно училище. От създаването на селото през 15–16 в. единствените грамотни хора в него били поповете – онези, които служели в църквата, и онези, които им помагали. По сведения от Коте Цинцарски първият учител в килийното училище бил местен човек – Стойне Яшов, който се учил в с. Чупетлово. През есента на 1830 г. килийният учител събрал първите 15–16 ученици. Обучението се провеждало във воденицата, намираща се на стотина метра южно от селото – т. нар. Яшова воденица. Самият Стойне Яшов е бил учител 10 години, като изисквал ученикът да знае азбуката, да може да пее в църквата, да чете и да разбира целия църковен ред. Такъв ученик бил смятан за образован и можел да бъде поп, даскал, певец в църквата…
Краят на килийното училище в селото е поставен през 1894 г. Първият учител с по-висока квалификация бил Георги Стоилов. Той обучавал в началото около 30 ученици, като самото обучение вече не било църковно, а светско, включващо четене, писане, смятане, история и т. н. Постепенно желаещите да се образоват се увеличавали.
Първата училищна сграда в Поповяне бил турският конак – един хамбар, където турските спахии събирали данък. През 1891 г. хамбарът бил съборен и на негово място била построена примитивна стая за килийно училище. Същата година била направена втора сграда за училище. С него започнало светското обучение.
През 1926–1933 г. била построена голяма и масивна сграда за училище, което да носи името „Царица Йоана”. Това здание е истински архитектурен уникат и безспорно е едно от най-хубавите, строени специално за училище. Сградата разполагала с два етажа, партер, класни стаи, канцеларии и складове.
През 1946–1947 г. в училището се обучавали повече от 400 деца. След 1944 г. то било преименувано на „Димитър Благоев”. Учителите били 16.
След 1956 г. учениците започват да намаляват. По-късно училището е закрито, но сградата се е ползвала като болница за сърдечно болни и като дом за възрастни хора. С абдикирането на държавата след 1989 г. /не искам да политизирам фактите/ сградата на бившето училище е продадена, но е оставена да се разрушава от новите й собственици. Частично е паднал и покривът.
Самата сграда, както вече стана дума, издигната през 30-те години на миналия век, е наистина архитектурен уникат и е безспорно една от най-хубавите, строени специално за училище, не само в региона, но и в страната.
Според разкази на възрастни хора от Поповяне проектът е дело на човек, роден в селото и завършил архитектура във Виена. Парите са осигурени от дарения на селяните от Поповяне, независимо от имотното им състояние. За строителството селяните са помагали и с безвъзмезден труд.
Продажбата /или т. нар. приватизация/ е извършена преди години от Самоковската община. Както писа в. “Сега”, „…школото в самоковското село Поповяне пък било продадено на двама дупнишки бизнесмени, които щели да правят в него фабрика за макарони.”
В същия вестник се обяснява позицията на държавата: “Част от училищата се закриват именно заради наличието на апетити към сградите.” В случая Министерството на културата не е уведомено, въпреки че се намира срещу Министерството на образованието в София – от другата страна на бул. “Александър Стамболийски“. Постъпва се по административно-бюрократичен начин.
Не е ли време да си зададем въпроси, а и да търсим решения във връзка със следното:
Готите и хуните са оставили следи по тази земя – едни се намират в музейните експозиции на съседните села и в Самоков, други са описани в изчерпаната на пазара вече книга “Късноантична керамика от с. Поповяне”.
Какво ще направим сега ние – образованите, умните и красивите българи, какво ще оставим на нашите следовници?!
Цари мали град беше изровен от руинте и се превърна в атракция и бизнес на съседното село Белчин. В музея на същото село има експонати и от землището на Поповяне. Този обект от римската епоха е гордост за всички нас, българите, но ако се оставят в руини близките села ще се европеизираме ли заедно или ще се спасяваме поединично?!
Но това не беше ли поговорка за милиарден Китай, а не за България, в която не само грамотните намаляват!?… Къщите и палатите на богатите са не само за завиждане, но са и пример за подражание от другите българи! Но само те ли ще запазят човека-българин и българщината!?
Почти двеста години вече минават от началото на килийното училище в Поповяне. Стотина от тях /20 в./ не минаха ли съгласно думите на Радой Ралин: “Препускайки през века, не изпуснахме ли ний Човека?”
Ако изплагиатствам тази фраза, би могло сега, през 21 в., да се каже: “Преследвайки парата, си разорихме страната, развратихме душата, загърбихме приятелствата и си разпиляхме по света децата!“
Училищата не са ли основните градежи от миналото, които са паметници на нашето Възраждане и Освобождение!?Ако при сегашната демографска катастрофа „ковачниците“ на знания са функционално ненужни, ние, сегашните живеещи в България поколения, не можем ли да се грижим за тях, да ги поддържаме и да ги стопанисваме, включително чрез превръщането им в болници или в домове за стари хора?

Пламен Иванов
Снимки: авторът

Б. Р. Уникалната сграда на училището в селото е построена по проект на поповянеца арх. Станко Попстоилов. По сведения на местния краевед Георги Петков в книгата му „Село Поповяне в историята българска” Попстоилов е завършил архитектура в Германия. Някога на зданието е имало и кула с часовников механизъм.
За лошото състояние на биившата училищна сграда в Поповяне напоследък стана дума и в централни медии. За съжаление, подобна е съдбата и на много други бивши училищни здания в общината /както и в областта и страната/, независимо дали са сменили собственика си или не. Покъртително е състоянието на бившите училищни здания в близките села Горни Окол, Долни Окол, Райово и др. Някога центрове на просвета и култура, днес тези сгради олицетворяват разрушителната стихия на безкрайния т. нар. преход и навяват тъжни мисли за настоящето и тревога за бъдещето.
Освен че с разрушаването на такива сгради губим историческата си памет, самите те, оставени на произвола на съдбата, започват да загрозяват околната среда, а стават и опасни. Наоколо минават хора, играят деца – не дай си Боже да пострадат при евентуално рухване на постройките, изоставени от години.
Специално оригиналната сграда в Поповяне до 1977 г. се е ползвала като училище. През 2001 г. е приватизирана. Когато местната власт се опитала преди две години да издири собствениците, за да обезопасят имота, се оказало, че сградата е препродадена и собствениците са нови. Положението обаче и при новите собственици си остава същото и дори се влошава.
Най-малкото, което сега би трябвало да се направи, е да се огради поне, на първо време, мястото около сградата.

Leave a Reply