За човешкото лекомислие и могъществото на природните сили

На 13 ноември рано сутринта – рано, рано, малко преди девет, след обилна закуска напускаме хотел „Аврора“. Денят е прекрасен, няма нито едно облаче на небето при температури около 10 градуса по Целзий.
Намираме се на около 100 км от Милано и на 50 км североизточно от Бергамо, в сърцето на италианските Алпи. Намираме се в Castione della Presolana и днес нашата цел е долината Скалве, по която да се изкачим в посока на връх Глено (Picco del Gleno 2883 m). Проходът Презолана, който катерим с колата си, е на 1300 м надморска височина. След половин час преминаваме по улиците на голямото селище Колере, Вилминоре ди Скалве и паркираме някъде след Шипарио. Намираме се на около 800 м надморска височина. Пътеката е стръмна и камениста, през гъста борова гора и се вие по долината на Скалве. Цялата инфраструктура на пътища, мостове, подпорни стени е на възраст от 200 до 2000 години и повече. Изградена е с робски труд под бича на римските войници, както и на феодалите в Средновековна Италия и се надсмива над природните стихии и капризите на времето.
Настроението е чудесно, защото днес или утре надхвърляме 600 часа от началото на годината с нашите екскурзии в италианските, австрийските и швейцарските Алпи. Реката гърми на няколко десетки метра от дясната страна на пътя ни и е изсякла с упорит труд от много хилядолетия насам своето стръмно спускане през долината Скалве. Събира притоци от другите долини вляво и вдясно и някъде след 50-60 км лъкатушене и провиране през скали и гори се влива в Лаго де Изео. С дължина 30-40 км това езеро май е четвърто по големина след знаменитите Лаго ди Гарда, Лаго ди Комо и Лаго ди Маджоре.
След три часа уморително ходене пред нас се изправят мрачни останки от язовирна стена. Това е прочутият язовир Глено, на 1548 м н. в. Да си призная, знаех нещо съвсем бегло за тази катастрофа, станала преди 95 години, но не и за гледката от мрачните контрафорси с легнала върху тях черупковидна язовирна стена, скъсана в продължение на 50 м по средата. Повтарям, гледката ни потресе. Такова чувство човек изпитва, когато скитайки сред прекрасните места, премине през неугледна врата и се озове в морга.
Вадим с Надя шишето с вода, пием с пресъхнали устни от него и не сме в състояние да откъснем очи от развалините…
Прочитаме няколко плочи с паметни текстове; табела със снимки допълва какво се е случило и цялото ни желание да катерим връх Глено се изпарява. Каква точно трагедия се разиграва сред тези дивни чукари преди почти цяло столетие?
Стената на Глено е изградена от 1918 до 1923 г. Тогава липсва механизация, трудят се много работници, повечето от Сицилия, при много ниско възнаграждение. Първоначално конструкторите планират стена с удебелена и утежнена долна част. Впоследствие, за да спестят материали и труд, олекотяват стената, правейки я с черупкова конструкция в горната й част. Дължината в крайна сметка достига 150-200 м, а височината – около 30 м. Язовирът с дължина 4 км побирал между 4 и 5 млн. куб. м вода и се очаквало да произвежда 4000 киловата електроенергия на час.
Язовирът успява де се напълни само веднъж до върха на стената, като това се случва при сравнително меко време и продължителен проливен дъжд. На 1 декември 1923 г. в 7,15 ч. сутринта стената се скъсва и трагедията връхлита селцата из долината със скоростта на бърз влак. Четири милиона и половина куб. метри водна маса помита всичко по пътя си.
Центърът на село Bueggio е напълно унищожен, като загиват 500 или 600 души. Точният брой на загиналите бил невъзможен да бъде установен, очевидци на катастрофата посочват цифрата 3000 души.
Причината за рухването на стената е, че основата била изградена върху изключително гладки скали . Тя просто се плъзва по склона, когато язовирът се напълнил догоре с вода. Стената с фундамента си нямала достатъчно тежест и сцепление с гладката скала отдолу. При разлика във височините почти километър водните маси преодолели 60 км до езерото Изео само за 45 минути. На няколко километра по-надолу от скъсаната стена, в коритото на реката, все още са се запазили няколко двадесетметрови отломки от контрафорсите на стената.
Виктор Емануил III (крал на Италия от 1900 г. до 1946 г.) лично пристигнал на опелото във временно изградената дървена църква, защото старата масивна църква била пометена от стихията. Държавата не изплатила никакво обезщетение на близките на загиналите, въпреки че много малолетни деца останали бе всякаква материална подкрепа.
Оказва се, че олекотяването на стената от конструкторите от съображения за икономии нямало нужното законно одобрение и разрешение от съответните власти. Електрическата компания фалирала, а конструкторите се отървали с леки присъди, заплащайки за защитата си в съда на елитни адвокати. А покойните жертви на катастрофата – да ги прости Бог!

х х х

През последните 10-15 години, освен напрегната работа по професията ми на строителен инженер–проектант, имах също така шанс да прекарваме с Надя средногодишно по три месеца сред красотите на Алпите. По 100 км годишно нагоре и надолу и по 3000 км на дължина. Сигурен съм, че сме обиколили планетата по Екватора поне веднъж. По-потресаваща гледка от срутената стена на Глено и грозното струпване на бетонните колоси от стената след Vilminore di Scalve до село Pianezza не сме виждали с Надя.
Един внушителен паметник на човешката глупост и алчност да извлича огромни печалби от победите над природата… Рано или късно тя ни отвръща с обратен удар, при който спасение няма!
И най-здравата и дебела язовирна стена, изпълнена от най-качествени материали, проектирана от най-добри специалисти, има определен срок на живот и годност. Пътища, магистрали, грандиозни постройки, могат да служат безаварийно на хората само за определен срок от време. Няма нищо вечно на този свят.
Диги, хвостохранилища, насипни язовирни стени, стени от най–висока марка водоплътен стоманобетон, могат да предизвикат невероятни трагедии и при срутването си неизброими човешки жертви. Рекордьор е стената на язовира Банджао в Китай, където загиват 230 000 души по време на наводнения, а после и от епидемиите и глада, идващи след потопа. Стената е строена по заповед на Великия кормчия през 50-те години, по времената на „Големият скок напред“. Природните сили сриват това колосално водохранилище с обща вместимост от 900 млн. куб. метра вода и поставят трагичен рекорд в човешката история.

х х х

В един от следващите броеве ще разкажа на любознателните читатели на в. „Приятел“ за трагедията на езерото Едер в провинция Хесен, Германия. Или за язовирната стена на Вайонт, на 100 км северно от Венеция. Жертвите на човешкото лекомислие и изхвърляне по правило винаги са само невинните хора.

Александър Кондоферски
Мюнхен, Германия