История, Новини, Статии, коментари, Читателски

За Ярлово и родословието на фамилията Попови

Подготвих родословието на фамилия Попови /”Долните”/ от Ярлово, но заедно с това проучих и записах и някои сведения за основаването и миналото на селото.
Наистина, доста събития са предавани от поколение на поколение, но за съжаление никой никога нищо не е записвал.
Предание за миналото на родното ми село и рода стига до баща ми – Благой Михалков Попов и той най-старателно и подробно ми го е разказвал. При един такъв разказ брат ми Райчо записа имената на хората от различните поколения. При подготовката на този материал съм използвал и спомени на братовчедите ми Лазар П. Попов, Лазар Вл. Попов, неговата сестра Гина и Кръстьо Р. Попов.
Както е известно, Ярлово се намира на 30 км северно от Самоков. Селото е сгушено в южните склонове на Витоша, в поречието на Палакария. От изток е вр. Погледец, а от запад са върховете Петрус и Драганко, от юг пък е широкото Самоковско поле.
Има предание, че преди да се обособи селото в този район, е съществувало на други места. Премествало се е два пъти. Най-напред е било в м. Шарена цръква. Това смятам за достоверно, защото и сега там има ливади, собственост на нашата фамилия, независимо че с течение на времето тези земи са попаднали в землището на съседното село Ковачевци.
По неизвестни причини по-късно селото се премества в м. Гърлото , където по-късно се обособяват Пиралковите егреци. Там е съществувало до появата на нови заселници, които се настанили по високите части над реката. Местните хора ги наричали „палакарци”. Така се е образувала махалата Палакарчеви. Излиза, че след преместването на селото при Палакарчеви, то е прераснало в стабилно селище и е получило името Ярлово.
Имам своя версия за произхода на това име. Хора от селото твърдят, че на няколкостотин метра от бившите Кокалови или Гълъбови егреци, точно на най-стръмната част над реката, е имало населено място. Тази версия приемам за вярна, защото от р. Палакария навремето е добивано злато и това селище е било необходимо на златотърсачите. От руски и турски яр, ярло, яро се превежда като стръмно, върло. Може би още от древността Ярлово да е наследило името на това селище.
По статистически данни към средата на миналия век Ярлово е било най-голямото село в Самоковско, след него по население е било Шишманово /сега под водите на яз. „Искър”/.
В Ярлово има три махали Попови, но фамилиите в тях нямат нищо общо помежду си. Моят род е известен като „Долните Попови”. Началото на този род поставят през втората половина на 18 в., около 1770 г., Никола и Зарка. Никола бил от самоковското село Доспей, работел като кираджия – разкарвал стоки из селата в околията, включително в Ярлово. Бил позастарял ерген. Зарка също била позастаряла мома. Произхождала от Масларския род, представители на който били известни търговци, собственици на магазин и кръчма.
Омъжили Зарка за Никола, когото добре познавали. Младоженката обаче категорично отказала да живее в Самоков, искала да остане в селото си, при близките. Тогава от рода й заделили част от дворния парцел и там Зарка и Никола свили своето самостоятелно семейно огнище /в началото дори ги наричали Заркини/.
Родил им се син – Стойчо, който от своя страна имал трима сина – Велин, Лазар /който станал поп/ и Христо. Единственият син на поп Лазар – Стойне, също станал поп. Така двамата свещеници /които били заможни за времето си хора – имали много декари земя и търгували с животни/ дали и името на рода.
В специално изследване, размножено в няколко екземпляра, съм описал и показал със скици и голяма карта огромното родословно дърво на този род, който съществува вече около два века и половина.
Аз съм роден през 1932 г. и живея в Карлово, но много обичам родното си село Ярлово и родния край. Дано наследниците ни в бъдеще помислят и организират юбилейна среща на Поповия род. С обич и уважение им завещавам да осъществят тази родолюбива идея.

Илия Бл. Попов

Leave a Reply