Култура, Новини, Образование

Зимна приказка

Ученическо творчество

Зимна приказка

В двора на една къща стоеше изкуственият снежен човек Пласти. В градината отсреща децата си направиха снежен човек и го нарекоха Стефко. Настъпваше вечерта. Децата се бяха прибрали по домовете си. Наоколо цареше тишина. Пласти се обади:
– Съседе, не се ли умори от тези деца?
– Не, защото когато те се радват, и аз също – отговори Стефко.
– Е, не ти ли е студено?
– Не, приех много топлина от детските ръчички.
– Мисля, съседе, че аз съм по-красив. Всичко ми е направено от художник.
– Така е, но при мен всичко е истинско. Няколко момчета направиха голяма снежна топка и я търкаляха, докато стана голям и силен. Бяха уморени, но горди. Всички се трудиха да имам всичко. Едно момче дотича с шепа въглени. Постави ми очи и аз вече виждах радостните дечица край мен. Друго момченце ми сложи морковче за нос. Усетих свежия въздух на зимата. Момиченце с руси плитки дотича и ми сложи най-красивата и топла шапка. Приятелката й ми завърза мек шал…
– А не можеше ли да не са толкова шумни! – прекъсна го Пласти.
– Детският смях, Пласти, детските викове и закачки не са шум, а музика за всеки човек, дори и снежен – отговори му Стефко.
Щастието е при нас, с нас и за нас, децата!

Диана Кънчева
ОУ “Св. св. Кирил и Методий”, 4 клас

Leave a Reply