Здраве, Култура, Новини

„Златно чудо” и другите чудеса на Мангалджиев

Неотдавна гост на Руския клуб отново бе уважаван съгражданин – Никола Мангалджиев – познат на мнозина самоковци, а и на доста хора извън града ни. Десетки пациенти се уповават на съветите и опита му на дългогодишен аптекар, използват създадени от него лекарства, но името му най-често се свързва с билката златен корен и неговото „Златно чудо”.
За Мангалджиев и дейността му е писано и се знае не малко. Винаги обаче има още какво да се чуе и научи. В случая целта бе гостът да разкаже повече за работата си с руски учени и за пътешествията си в руски планини.
Разказа си Мангалджиев започна отдалеч – от тежкото боледуване в детските години, довело до увреждане на слуха. Това обаче става причина за срещата му със света на билките, предопределили целия му по-нататъшен живот.
Повече от два часа бе разказът, увлекателен и живописен, и би могъл да продължи още много. Оказа се и едно поредно доказателство, че за всеки успех освен някаква дарба и „случайни подаръци на съдбата”, са нужни задължително още много, много труд и постоянство.
И така, вече гимназист, Никола е посъветван от своя преподавателка да учи фармация и да открие билката, която да го излекува. Това става и негова основна цел. Още през първия семестър като студент една от задачите го води високо в планината – трябва да се направи хербарий от 300 лековити растения от родния край. Любознателен, наблюдателен и упорит, тук той изживява една интересна, може да се каже, съдбовна случка. В района на изворите на р. Марица стига до егрек, където старец вари корен за болна овца и обяснява, че тя като поеме отварата с кърмилото, ще оздравее. Ефектът наистина е невероятен – скоро отпадналата животинка става и тръгва да пасе. Овчарят не назовава билката, но младежът зрително я запомня и я намира в околността. Научава и името й – науката я нарича Rhodiola rozea, позната е и като златовръх и още – златен корен.
Ред е на желанието му да я изследва, за да си направи отдавна търсения лек. Става близък помощник на проф. Аспарух Бойчинов, който ще му е преподавател едва след година, но така има достъп до лаборатория и участие в кръжок за лечебни растения. Ана Боева пък помага за достъпа му до научния отдел на Националната библиотека, където в продължение на месеци той чете усърдно и търси има ли нещо написано по света за „неговото растение”. И… открива.
Единствено и кратичко, но факт – норвежкият учен проф. Нордал още в 1941 г. е открил в растение от семейството на златния корен много рядка и ценна захар. Самият корен не е изследван. Естествено – следва писмо от бъдещия фармацевт до учения с молба за повече информация. Отговорът е бърз – колетна пратка. За тази кореспонденция, прескочила „желязната завеса”, Мангалджиев дори дава обяснения пред съответните органи. Това не помрачава радостта от полученото – монография на норвежеца, публикации на откритията му, както и екстракт от изследваното растение и извлек от „онази” захар, която се оказва в основата на клетъчното дишане в безкислородна среда, което е много важен процес. Сега съветът на норвежкия учен към младия българин е да установи има ли я захарта в нашата билка и ако „да”, това да е база за бъдеща работа. Установява се, че в златния корен я има, дори много повече.
Междувременно студентът вече е завършил. Работи като фармацевт. Разпределен в Свиленград, той проучва билките и в този район. Акцентира върху т. нар. антиоксиданти. Но на първо място си остава първата му любов – златният корен. Толкова много ценни качества се разкриват в него – увеличава мускулната сила, умствената работоспособност и пр., и пр.
В 1973 г. Мангалджиев заминава за Киев, където се провежда конгрес на „нестандартни учени”, както ги нарича. Темата е за растителните антибиотици. Самоковецът се запознава с техния откривател проф. Борис Токин, когото успява да изуми с познанията си за билката на своя живот.
Виждайки какво внимание се отделя там на тези въпроси, високата оценка за подобни открития, както и базата и средствата за работа, българинът решава да предостави на руснак всичко, което знае и е проучил дотогава с вярата, че делото му ще има продължение. Обяснява няколко часа, оставя записки… и се прибира в България.
Макар и след цели 18 години установява, че тази история наистина има продължение. Руски учен идва в България и носи книга, в която е описано всичко, правено по темите, които нашият съгражданин някога е оставил. Гостът връчва на Н. Мангалджиев грамота на Сибирската академия за лечебни растения и Института за високопланински лекарствени треви за удостояването му със звание „Почетен академик” заради световния му принос в изучаването на златния корен.
Трогателното морално признание за дългогодишното си усърдие Мангалджиев съхранява наред с неизброимите благодарности на тези, на които е помогнал. Отдавнашната младежка мечта – да намери лек за ушите си, така и не успява да осъществи, но целия си живот посвещава в помощ на здравето на хората. Всичко прочетено, научено и изпитано е включил в своите лекарства. Споделя обаче, че всеки пробив до потребителите е бил труден. Например – благоприятния ефект на златния корен върху човешкия организъм доказва чрез българските и руските алпинисти, покорили в 1998 г. петия по височина връх в света – Макалу. Път на стимулатора-лекарство дават възторжените отзиви на смелите мъже и снимката им с него.
В България Rhodiola rozea е забранена за бране. Небезизвестен факт е, че тя е била народната билка на прабългарите. Затова в 2006 г. самоковецът участва в експедиция до Тян Шан. Оттам се връща със скъпоценното растение и много още полезна информация за него.
За фармацевт Мангалджиев друг важен фактор за човешкото здраве е медът и особено този от паша на пчелите високо в планината и от малинов прашец. Именно пчелният мед и екстрактът от златен корен са основните съставки на лекарствата и хранителните добавки, които създава. Такова е и първото сиропче, което прави – то е за деца, да подсилва имунната им система след поникване на първите зъбчета.
Наред със създаваното в полза на човека, от Никола Мангалджиев чухме и неговите тревоги за това, което грози човечеството – коварните генно модифицирани продукти, комерсиалното създаване и рекламиране на много лекарства, закрития от години Институт за контрол на лекарствени изделия у нас…
В края на срещата с обещанието за ново гостуване и отговор на многото незададени въпроси г-н Мангалджиев написа в паметната книга за гости на клуба: „Пийте от извора на мъдростта и здравето. Не плюй това, което не разбираш, но камъни донеси, чешма да построиш за бъдещите хора, за нашите деца”.

Сп. Александрова
Д. Божилова

Leave a Reply