Хумор, Шарен свят

Злободневка

Възпитателка в детска градина помага на момченце да си обуе ботинките. Те влизат до половината краче – и ни насам, ни натам… Когато най-после обуват втората ботинка, от учителката се лее пот като град. Готова е да заридае, когато малкият казва:
– Ботинките са разменени!
Да свали обувките за учителката е не по-малко трудно, отколкото да ги обуе. Едва се сдържа, докато обува този път дясната ботинка на дясното краче. И тук малкият изведнъж обявява:
– Това не са моите ботинки!

Учителката прехапва език, за да не закрещи в муцунката му: „Защо досега мълча?!” И отново половин час се мотае, докато свали ботинките. Едва тогава момченцето допълва:
– Това са ботинките на брат ми. Мама ме накара да ги нося.
Учителката вече не знае да се смее ли или да плаче. Събирайки последни сили и търпение, тя все пак му обува ботинките отново и пита:
– А къде са ти ръкавичките?
На което юнакът отговаря:
–  Напъхах ги вътре в ботинките…
Учителката ще бъде съдена през следващата седмица.

Leave a Reply