История, Култура, Новини, Статии, коментари

Значението на Американския колеж в Самоков

Откъс от изследване

Самоков става център на протестанската пропаганда след 1871 г., като преди това са правени опити в Стара Загора и Пловдив. Интересно е, че протестантите и техните семейства са приети нормално, но самоковци не са давали децата си за обучение в това училище. Друга особеност е, че турската администрация, а и самите турци, са гледали с недоверие на тези външни бунители на раята.
В спомените си Сюзън Адлайн Хаус, съпруга на американския мисионер в Самоков д-р Джон Хенри Хаус, споделя: „Нищо чудно, че бяхме изнервени, тъй като по това време страстите бяха нажежени. На улицата учениците-момчета минаваха покрай турци, които си точеха ножовете и им казваха, че първо ще заколят протестантите.“ /Полимирова М. „Разпространение на протестантството в град Самоков и реакцията на населението” – Българо-американски културни и политически връзки през ХІХ – първата половина на ХХ век, София, 2004 г., с. 76/
Трябва да се вземе под внимание обстоятелството, че тези спомени се отнасят за навечерието на Руско-турската война (1877-1878 г.): „…Очевидно не особено благосклонно е било мюсюлманското население, въпреки че протестантите са признати като отделен милет в Османската империя и в повечето случаи мисиите им са съпроводени със заповед до управителите да ги защитават.“ /Пак там – М. Полимирова…, с. 76/.
Въпреки консервативното си отношение към външните лица самоковци не са представяли открито свето неодобрение, а прагматично са се възползвали от възможността да извлекат максимални ползи от пребиваването на чуждата мисия. Няколкото фамилии, които са дали своите деца за обучение в Американското училище, са били отбягвани от българите, но това не е ставало в някакъв краен вариант. Д-р Георги Чакалов, който е описал своя живот в книгата „Такива бяхме“, има само добри спомени от периода, в който е бил в училището на американците.
На фона на общото развитие на мисионерството по българските земи Самоков е център на американските мисионери, който се е задържал най-дълго (1872-1929 г.). Въпреки фактическия неуспех в пропагандата на протестантството, може да се каже, че има значителен напредък, също като Робърт колеж в сферата на образованието, както и във възможността и до най-закътаните краища на българския етнос да се намерят деца, които да научат английски, да добият умения в занаят и да се запознаят с по-напредналата култура.
Самоков е център от градски тип по времето на Възраждането. Това е едно сравнително по-просветено място, развило се като такова благодарение на икономиката. Хората, макар и консервативни, по своему са били „предприемачи“ по дух и не са имали нищо против да има и американско училище. Още повече, че знанията са си знания не само през гръцки, руски, сръбски, а и през английски език. Затова е нормално в този край да дойде новото и модерното, стига да не се посяга на вярата.
Проф. Надя Данова пише /в „Ролята на протестантската етика за формирането на модерния етически кодекс на българина” – Балканите между традицията и модерността, София, 2009 г., с. 274-275/: „Самоков се превръща в център на дейността на конгресистите. В града започват да пребивават по една-две години новопостъпилите мисионери, за да научат езика и да се запознаят с условията на работата сред българите. От тук започва и работата в Македония, където в Банско се прави първата българска протестантска община. Протестантски проповедник става Иван Тонджаров от Самоков. Създадено е училище за децата на протестантските семейства, като Марийка Генчова е назначена за учителка. В 1871 г. тази община е призната от османските власти. Училището се развива добре и през 1875 година вече се посещава от 75 деца. Следващата учителка, след Генчова, е Керафинка Ушева, която учила преди това в Самоков. В свободното си време учителките работят като мисионерки, в резултат на дейността им грамотността в населеното място рязко се повишава.“
От историческа гледна точка Самоков отдавна е преминал своя апогей, а ако е имало някакъв връх в неговото развитие, това е бил периодът, в който американците са преценили, че „това е мястото“. Градът е отговарял на изискванията за чистота, липса на болести, добър климат, население за „обработка“, както и не на последно място – за “предприемчивост“.
Върхът на пирамидата е в този момент, а той оказва влияние и върху общността на българите, които правят семинария в отговор – от страх някой да не се „обърне“ в религията.
В преподавателската си дейност американците използват шевната машина, дърводелския струг, хармониума, глобуса и телескопа. Българите търсят книгите и вестниците на протестантите, в което наред с пропагандно-протестантското четиво е застъпено и светското.
И какво ли самочувствие трябва да имаш, за да напишеш в мемоарите си: „…той не би бил и обикновен проповедник в някое село в неговата държава” (коментар на д-р Георги Чакалов за мисионера Дж. Кларк.). Това е, след като Чакалов е преминал колежа в Самоков и е бил в Америка, за да види „кое и как”. Колко бързо се забравя откъде си тръгнал! Добре, че баща му (на Г. Чакалов), благодарение на групата американци, която отива в Батак след Априлското въстание, помага истински, като на 20-ината докарани деца намира нови семейства в Самоков. Но всеки реагира различно, когато премине трудното. Едни искат да забравят, а други помнят само доброто.
Но факт е, че някои неща в Българя са се случили „въпреки” и не поради дипломацията, а наличието на американци е спомогнало да се развие държавата след Освобождението по този, а не по друг начин.
И въздействието, макар и косвено, е доста осезаемо, само че през дългите години „социалистически възход“ нещата бяха позабравени или нарочно потулени. И Робърт колеж, и училищата в Самоков, Пловдив, Стара Загора са оказали огромно влияние за развитието на учениците си като свободни граждани в рамките на новата държава България. И това е защото американците обичат да помагат на слабите (поне през ХIХ век).
Затова и училищата им в Самоков и Ловеч, както пише проф. Надя Данова /пак там, с. 284/, се превръщат в образователни гимназии, като това, както отбелязва тя, не е религиозен, а културен успех.

Славейко Докузов

Leave a Reply