Култура, Новини, Статии, коментари

Зов за освестяване

Главният секретар и изпълняваща длъжността председател на СБЖ Снежана Тодорова, директорката на Радио Благоевград Елисавета Каменичка и членът на Съвета за електронни медии Иво Атанасов по време на кръглата маса

Парламент на духа се създава

Апелът, който публикуваме тук, е дело на изтъкнатия български писател, драматург и журналист Любомир Пеевски. Ръководството на Съюза на българските журналисти се е солидаризирало със силната авторска позиция на своя колега.
Във връзка с това и по повод на предстоящото честване на 120-годишнината на СБЖ управата на съюза обявява създаването на Парламент на духа с участници, избрани от избирателните райони. В него, за разлика от политическия парламент, ще се дискутират наблолели проблеми на обществото и професията, ще бъде направен опит да се припомни мисията на журналиста.
Членовете на самоковското дружество към СБЖ и редакцията на в. „Приятел” също страдат за загубените духовни територии, подкрепят идеята и се присъединяват към нея.
Апелът и създаването на Парламент на духа бяха оповестени на кръгла маса, състояла се на 25 октомври в Благоевград на тема”Европейски политики за развитие на регионалното радио и на регионалните медии”. Форумът бе посветен на 40-годишния юбилей на Радио Благоевград и в него участваха изпълняващият длъжността председател и главен секретар на СБЖ Снежана Тодорова, членът на Съвета за елетронни медии Иво Атанасов, директорката на Радио Благоевград Елисавета Каменичка, представители на журналистически дружества от Пловдив, Перник, Силистра, Нова Загора, Благоевград, Самоков и други градове, както и преподаватели и студенти от Югозападния университет „Неофит Рилски”. Присъства и кореспондентът на ИТАР-ТАСС в София Игор Броварник.

Мой беден български народе!
Тъжни колеги, журналисти!
Българийо!
Със загриженост и притеснение удрям камбаните на своята професионална съвест и морал и се обръщам към всички вас.
България е изправена пред едно от най-тежките си изпитания. Политически мотивирани нечисти ръце посегнаха на Хляба, Светлината, Топлината, Водата, Вятъра, Образованието и Здравето на българите.
Безочието и Лъжата станаха пример за политическо поведение.
Мизерията се превърна в национална икономика.
Гладът завзема все по-широки територии.
Майките плачат, защото все по-често не могат да нахранят децата си.
Бащите горят като факли в нощта на днешното национално безвремие.
Храната ни се превърна в менте!
Ментето се превърна в национална политика.
Лекарствата се превърнаха в средство за рекет и грабеж.
Българките и българите се превърнаха в сълзи, които капят върху обезлюдените български земи.
Младежите и девойките се превърнаха в птици, които отлитат във всички посоки на света, изплашени, обезкуражени и обидени.
Пенсионерите безпомощно кършат ръце, защото не могат да си обяснят как така, без да забележат, са изяли фискалния резерв на страната.
Всеки втори материал в печатните и електронните медии е за кражби на народни средства, за политически сделки, свързани с източване на пари, за купени и продадени гласове по време на избори, за криминални обществени поръчки, досиета и за продадени на безценица народни богатства.
Монополите, защитавани от политици, фондации, подкупени консултанти и добре платени наши и чужди специалисти изсмукват и последните средства на българите…
Увеличават се не само дупките по пътищата, но и дупките по житейските пътища на всеки един от нас.
Тъжни български журналисти, къде е свободното ви слово!
Къде са свободните ни медии, призвани да бранят Истината, Съвестта, Справедливостта и Морала!
Къде отидоха ония хиляди български журналистки и журналисти, затаили дъх, наострили обществен слух, бранещи своя народ. Пишещи за смеха му. За радостите му! За хубостта на тая Земя Българска.
Бедни български журналисти! Гонени и уволнявани. Преследвани и унижавани. Заплашвани с бомби, киселина и безработица.
Изправете глави!
Наточете пера!
Издигнете глас!
И кажете стига!
Посочете с пръст крадците, загнездили се във всички кътчета на нашия живот!
Затворете в клетките на своята журналистика тези, които превърнаха живота ни в ад. Тези, които скрити зад милиони откраднати левове, превърнаха миналото ни в руини, настоящето – в гладуваща безпомощност, бъдещето ни в заплаха, националната ни гордост и достойнство в повод за срам и нещастие.
Кажете на тези, които ни подслушват, че Гласът на честната българска журналистика ще остане и тогава, когато тях отдавна няма да ги има…
Кажете им, че лъвовете от герба ще слязат и така ще зареват, че тогава няма да има нужда да ги подслушват.
Българийо!!!

Leave a Reply