Новини, Статии, коментари, Читателски

Зона край реката

Снимка: Пламен Лобутов

Обстоятелствата този път се наричат „внуче”. То ме застопорява по няколко часа на ден в новия градски парк. На входа чета табелата, че това е парк „Крайречна зона” и си мисля кога ли самоковци ще му дадат друго име. Почти съм убедена, че това ще се случи и, честно, много ми е любопитно как ще го нарекат. Особено, ако използват присъщия им хумор, понякога малко грубичък…
Някога отдавна един друг кмет се опита да направи тук езеро, но Синьото око така и не просъществува. А ето, че дойде време и идеята се осъществи по-разкошна.
Това обаче е друга тема.
Внучето бяга към детската площадка. Тук децата са в различно количество в зависимост от времето и понякога сме разочаровани от малкия им брой. Това наистина е рядкост. И често виновно е горещото слънце, което от обяд, та до стъмване, пече тук с всичката сила на това жарко лято. Иначе дечурлигата са като рояк, накачулили пъстрия дървен кораб, люлките, всичко възможно. Бягат често-често до чешмичката, пробват там силата на водните струйки, пият, мокрят се и пищят от удоволствие. Надникват и към езерото с фонтаните. Разбира се, повече задържа вниманието им живинката в него – патките, рибките…
Скейтбордове, тротинетки, велосипеди трополят по алеите. Събират се на специалната писта, която, твърдят знаещи, може да е мечта за всеки скейтбордист…
Възрастните денем търсят малкото сенчести пейки. Ама като трябва да са близо до дечурлигата, населяват и пейките около езерото – там поне фонтаните пръскат по малко воден прах, а самата гледка на щедрите струи също освежава. Точно тук, край чешмичката, чувам част от разговор:
– Много е хубаво! Ние от София идваме в този парк! – млада жена.
– А, и ние сме от там. Сега сме на почивка на Мальовица, но слязохме за парка – млад мъж.
Тук са внучетата на приятелките ми от Виена и Бостън; англичанката, седнала на земята, в сянката на оградата с двете си деца; русначето, което малчуганите трудно разбират заради акцента… Понякога се мярват забулени дами. На отсрещната пейка сяда мъж, който подрежда до себе си картини… Може би ги продава… Високо в небето се рее делтапланер. Въобще – пъстра картинка.
„Това му трябва на град като нашия!” – отсича колежка журналистка и добавя със задоволство, че „външните” хора в града стават все повече. Както се полага на туристически център.
А в парка успешно се вписват мъжете от охраната. Има за какво да се тревожат, ходят, обикалят, напомнят, предупреждават, викат подкрепа, ако се налага… Присъствието на служебни лица се забелязва, внася спокойствие и подпомага възпитанието на тези, които малко или повече го неглижират. Тези мъже знаят как се мени „публиката” по часове от денонощието. Знаят кога какво могат да очакват от нея, къде да насочат вниманието си, кого да помолят, кого да смъмрят… Има нужда от тях!
Преди седмица-две някой чисти водата в езерото, рибките позагинаха… Патките обаче продължават да царстват из водната площ за радост на малки и големи. Селфи пред фонтана с плуваща край него патица е почти задължително, може и обикновена снимка (някои ги публикуват в социалните мрежи). С една дума – удоволствие! И реклама за чудесния ни град на хвърлей място от столицата и на също толкова от високата планина. Не знам какво показват туристическите обекти, хотелите, ресторантите. Но със сигурност има раздвижване, а градът става все по-привлекателен с обновяването му.
За направеното можем да кажем „Благодаря” на авторите на идеите, на тези, които ги одобриха и ги реализират. И защо да пестим добрите думи: на кмета, на екипа му и на всички ангажирани с новия облик на града – благодарност. И – кураж за още подобни решения! Това показва моето импровизирано от обстоятелствата социологическо проучване сред посетителите в парка.

Надежда Георгиева

Снимка: Пламен Лобутов

1 Comment

  1. Владко

    О боже,като чели другарят Христо Ярловски го е писал.

Leave a Reply