Новини, Статии, коментари, Читателски

Изборът на патриарх

На 6 ноември България изпрати своя патриарх, който напусна този свят на 98-годишна възраст. Млади и стари се показаха развълнувани и натъжени от тази загуба, независимо дали всъщност наистина уважаваха Максим Български приживе или не.
Колкото и цинично да прозвучи, цялата картинка по едно време придоби леко саркастичен вид, защото за 41 години като патриарх едва ли Максим бе получил толкова голямо всеобщо одобрение.
Често пъти руган, критикуван, преминал през какви ли не трудности, за да се стигне до там, че трябваше след промените от 89-а в българските църковни среди да се разиграе нещо, подобно на цирк – патриарх ли е Максим или не? Да го свалим или не? Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 век, което довежда до разкол в Българската православна църква и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Оспорването на легитимността се основава на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа ловешкият митрополит Максим.
През 1998 г., на Всеправославен събор в София, главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.
Максим Български обаче вече го няма. И така… Кралят е мъртъв, да живее Кралят! Десет години по-късно България е изправена отново пред избор.
Момент, цяла България ли казах? Грешка, извинете. Според Конституцията Българската православна църква е напълно независима в решенията си, така че новият ръководител на Патриаршията трябва да бъде избран единствено от 14-те митрополити, които влизат в състава на Светия Синод. Самият Бойко Борисов заяви, че няма да се бърка в работите на църквата – той само строи манастири и ги ремонтира за милиони, но няма кандидат, когото да подкрепя. Колко мило и любезно от негова страна!
Проблемът с избирането на патриарх в България обаче има много по-дълбоки корени. Повечето хора са запознати поне минимално със сложните отношения между църква и държава от времето на комунизма. Истината е, че преди 89-а държавата наистина е имала голямо влияние върху църквата – толкова голямо, че самата църква е била нещо като пионка в ръцете на властимащите. Пионка, която помага за сеенето на атеизъм чрез бездействието и безхарактерността си. Това се реализира след физическите репресии чрез подмяна на неудобни духовници и архиереи и избор на политически удобни и лоялни митрополити, а след това и чрез постепенното привличане и включване на определени “благонадеждни” представители на клира в международната дейност и политическите мероприятия на “народната власт”. БПЦ всъщност е била много повече оръжие в ръцете на държавата, отколкото морален и духовен коректив.
Последиците са видими и до днес – попитайте когото и да е на улицата: малко са онези, които имат доверие в самата църква като институция. За да бъдем честни, самата църква не прави нещо особено, за да промени наложеното за нея мнение. Последният пример идва именно след смъртта на Максим. Като че митрополитите едвам изчакаха да бъде погребан, за да се хванат за брадите и да започнат медийни битки.
Пловдивският митрополит Николай няма да се откаже от битката за глава на църквата, независимо, че още няма навършени 50 години и не отговаря на едно от главните условия за патриарх. След смъртта на патриарх Максим Николай пое, но само за 4 дни, Софийската епархия, което беше разчетено като знак за потвърждение за амбициите му. Сега митрополит Николай се обяви открито срещу избора на Кирил Варненски за наместник-председател на църквата, защото вторият бил събрал само 7 гласа. В отворено писмо той оспори процедурата и обяви 40-дневно мълчание. От своя страна Кирил няма никакво намерение да се отказва от „епичната битка” лесно.
И тук идват въпросите – защо трябва изборът на духовен глава да е съпътстван с толкова премеждия и неясноти: като започнем от това дали първият патриарх в некомунистическо време ще бъде избран без натиск на държавата, и стигнем до там, че да гледаме разярени духовници, които сипят огън и жупел един по друг. Колкото и да се опитват да ни убедят, че всичко е наред, народът не е толкова глупав. Жалкото е, че от целия цирк, който се разиграва пред очите ни и предстои да се разиграва, страда наистина духовното. Страда църквата като институция, на която обикновеният гражданин не може да се опре.

Виктория Георгиева

1 Comment

  1. lo6o

    В пазарджишката циганска махала има едни хора с бради и нито един от тях не е агент на Комунискическата Държавна Сигурност. Но 11 от членовете на Светия Синод са агенти на Комунискическата Държавна Сигурност, а останалите са агенти на Комитет Государственньi Безопасности. Приликата между Пазарджешкия „синод” и Софийския сенод е, че и двете формирования са АНТИБЪЛГАРСКИ и са АНТИХРИСТИЯНСКИ.

Leave a Reply