Култура, Новини

Изложбата на Елена Белстойнева – застинали мигове красота

Случвало ли ви се е, както си вървите по улицата, да се спрете пред някоя порта и да си представяте какво има там, зад нея. Може да е нещо хубаво, а може и да е нещо неприятно. Това се питах и аз пред картините на самоковската художничка Елена Белстойнева.
Последната й изложба, открита на 28 септември в галерия „Масларски”, бе посетена от мнозина.
Гледах нарисуваните стари самоковски къщи, скрити зад портите, осъзнавайки, че повечето от тези къщи вече ги няма, а след години и тези, които ги има, сигурно няма да съществуват…
Но такова достойнство, гордост и красота излъчваха, че повечето самоковци им се радваха от сърце – че ги има на платното и че ще останат тези къщи поне там, за да напомнят за себе си.
По думите на художничката, кръстосвайки преди време Самоков, тя открила доста стари къщи, повечето изоставени и рушащи се. Скицирала ги с оглед да ги нарисува в бъдеще. И наистина, „една трета от тях вече не съществуват. Любимата ми главна улица, районът около Легето, Теки махала не са тези, които помня от моето детство. А колко хубаво би било, ако всички тези кътчета бяха съхранени, реставрирани, приспособени, благодарение на новите технологии и съвременните изисквания на хората”, споделя Белстойнева.


„Запитах се какво би било, ако техните обитатели имаха културата, средствата и подкрепата на държавата, Областната управа, Общината и най-вече почтеността и професионализма на т. нар. културтрегери, повечето от тях без необходимото образование в тази сфера… Да, Самоков сега би изглеждал като Велико Търново, Пловдив или поне като красиво средноголямо градче в Хърватия или Черна гора”, смята художничката.
Гледали ли сте през стъкло, замъглено от влагата, дъжда или снега? Сигурно да. И сте виждали един невероятно красив и фантастичен свят.
Така изглеждаха пейзажите на Ели, както с обич я наричат всички.
Тя е едно от клончетата на родословното дърво на рода Белстойневи. От предците си и от баща си – големият художник Георги Белстойнев, е наследила гена и не спира да твори. Любими са й пейзажите, от които лъха такава нежна и покоряваща красота, че видиш ли ги веднъж, не можеш да ги забравиш.
Много силно впечатление ми направи картината с ябълки, които грееха като малки слънца по клоните на затрупаното със сняг дърво.
Силата на Ели е в акварелите, които правят чудеса на платната.
Не по-малко красиви са цветята /ружи, божури, кремове/, които са толкова истински изобразени, че непременно привличат погледа – имаш чувството, че протегнеш ли ръка, ще ги откъснеш и ще ги отнесеш у дома, за да те радват.
Може би и затова повечето от картините /цените им варират от 150 до 400 лв./ бяха откупени още при откриването на изложбата.
Художничката бе поздравена сърдечно от кмета Владимир Георгиев и получи още много цветя, мили думи и подаръци от приятели и почитатели.
На стилен коктейл с чаша вино – в двора и вътре, край запалената камина, в уютна атмосфера, продължиха разговорите за изкуството и за миналото, днешния и бъдния ден на града ни.
х х х
„Не бих искала да нарека тази поредица от мои картини „Отиващият си Самоков“, защото звучи тъжно, а целта на изкуството е да ни носи наслада и затова бих казала, че се опитах да нарисувам „Оставащият в сърцата ни Самоков” – като изповед звучат тези думи на художничката.

Димитрина Божилова

Leave a Reply