Култура, Новини

Изящни акварели на Павел Францалиски огряха софийска галерия

Мальовишкият дял в Рила, 30-те г. на ХХ в., акварел, хартия

130 години от рождението на художника

Изложба на самоковския художник Павел Францалиски е подредена в столичната галерия “Лоранъ”, на ул. „Оборище” 16. Изявата е посветена на 130-годишнината от рождението на твореца. Общо 23 акварелни платна разкриват „тази пълна с красота и величие Рила” /както я нарича самият художник/ и околностите на родния Самоков. „Истински поклонник на зимата, Павел Францалиски като че ли е единственият български художник акварелист, нарисувал толкова много зимни пейзажи”, отбелязва в специално издадения каталог изкуствоведката от Националната художествена галерия Анелия Николаева. Самият Францалиски е споделял, че обича зимата и заради самата работа с монохрамните „снежни” гами. „Намирам тази работа за много трудна, но аз се боря да я надмогна”, пише творецът. В зимните импресии от планината показва майсторство в търсене на безкрайните нюанси на бялото. Не случайно художникът Васил Чакъров го нарича „белият акварелист на Самоков”. Белотата в случая е може би и своеобразна метафора за чистотата на порива на твореца. „Замаян от величието на Рила, той чувства, че все още не е изпял най-възторжения си химн за нея”, пък казва за Францалиски през 1933 г. проф. Васил Захариев. Ласкава е оценката за творчеството на даровития самоковец и на големия Цанко Лавренов. Още от пръв поглед се вижда колко свежест и непринуденост лъха от неговите общо 23 творби, подредени в галерията. „Зимен пейзаж с река и къщи”, „Зима”, „Зимен пейзаж с мост”, „Шейни”, „Зимна гора”, „Зима на село”, „Ранна пролет”, „Връх Злият зъб в Рила”, ”Мальовишкият дял в Рила”, „Горска поляна”, „Горски пейзаж край с. Марица” и другите платна ни пренасят в един друг, пленително изящен свят. Самите картини в изложбата са на колекционери. Някои от тях са ги закупили специално за случая. Изложбата е и базар. Ще продължи до 3 февруари.

Горски път – пролет, 30-те г. на ХХ в., акварел, хартия

Край реката – зима, 30-те г. на ХХ в., акварел, хартия

Павел Францалиски

Leave a Reply