История, Новини, Образование, Статии, коментари, Читателски

Из летописите на женското професионално образование в Самоков

Общ изглед към Самоков. Снимка: http://svetimesta.com/

През последните десетилетия на XIX и в началото на XX в. Самоков е един от най-значимите образователни центрове в България. Под влияние на намиращите се в града американски протестантски колежи, на православното богословско училище, на педагогическото училище и на редица други учебни заведения, тук живеят грамотни и будни българи, които милеят за качественото образование и обществения напредък.
Ето защо не е за учудване, че модерните за онова време идеи за равенство между половете и издигане на социалния статус на жените, пропагандирани в сърцето на Балканите от някои преподавателки в женския богословски американски колеж, се радват на широка подкрепа сред гражданите на Самоков. И именно тук трябва да бъдат търсени причините за организирането и провеждането на първите курсове за професионално образование на момичета.
В своята книга „Самоков – култура и просвета“ Христо Манов пише, че през 1904 г. Катина Сокочева открива в Самоков „стопанско женско училище „Труд“, в което момичетата били обучавани да шият горни и долни дрехи и дантели. От 1 октомври 1904 г. били приети първите ученички, от които се изисквало да имат завършено четвърто отделение.
Пак според Манов през 1910 г. високообразованата възпитаничка на Софийската търговска индустриална камара Елена Шехтова със специална грамота и разрешение на Министерството на просветата открива и организира дейността на „частно стопанско училище“ за девойки, които били обучавани да шият дамски дрехи по кройки.
Съратнички на Ел. Шехтова били сестра й Александра Шехтова и училищният прислужник Коста Шехтов. Курсът на обучение бил двегодишен, с по две паралелки на випуск от по 14 ученички. За съжаление, това училище обучило само два випуска.
Безспорно дори и сами по себе си, тези повече или по-малко успешни педагогически опити от зората на българската модернизация говорят за предприемчивост, интелигентност, практико-приложно мислене и желание за осигуряване на шанс за пълноценна житейска реализация. Затова заслужават ако не друго, поне да бъдат припомнени и на специалисти по образованието, и на граждани.

Георги Хаджийски

Leave a Reply