Култура, Новини, Статии, коментари

Из моя стар бележник… /2/

Любен Янкулов
Белчин

1970 г. В просторния читалищен салон на Поповяне селскостопанският актив на Самоковската селищна система ще прокламира изграждането на гиганта АПК /аграрно-промишлен комплекс/. С това практически се сложи край на кооперативното начало – всичко вече беше одържавено. Между нас, селскостопанските специалисти, едва ли имаше човек, който да се ентусиазира от тази щура идея. Бях си подготвил изказване, но ме изпревари Иван Волев. Съвсем в негов стил той изпя: „От сега нататък от Ярлово до Доспей – зажни, Ружо, па запей…” Естествено, решението, взето другаде, беше прието, но не с бурни ръкопляскания. Вярно е, че след тази реорганизация Ружа почти спря да пее, а земеделието и особено животновъдството в Самоковско тръгнаха с краката нагоре.
Нова страница:
. 1966 г. ТКЗС-то приключва жътвата. В двата хамбара на стопанството са внесени 2000 тона зърно. Само от блока „Кривопор” от 1000 дка ожънахме 500 тона пшеница, достатъчна да изхрани с хляб селото за повече от две години. Някогашните босоноги деца /по Смирненски/ бяха пораснали, научили се бяха да карат не дървени колички, а трактори, автомобили, комбайни. Работеха така, както работят най-добрите механизатори в света и не случайно получавахме световни добиви в зърнопроизводството. Познавачите на аграрния ни сектор бяха, меко казано, учудени как в Самоковско може да се получават добруджански добиви. Сега от този блок, разположен почти в центъра на Самоковското поле, пустеят повече от 800 дка. Освен тръни и бурени, друго по него няма вече.
„Камо грядеши”, Господи!?
Не изпитвам особена носталгия по кооперациите в онзи им вид. Зная, че времето на ТКЗС няма, а и не може да се върне. Бъдещето на земеделието навярно е във фермерството от европейски тип, но това е друга тема. Аз винаги ще се гордея, че бях в редиците на аграрните специалисти, които изведоха примитивното земеделие от времето на „Гераците” на Елин Пелин и го поставиха на индустриални релси.
Още една страница от бележника:
. 1988 г. По инициатива на Община Самоков водещите предприятия в града финансираха сдружение за изграждане на 10 дка оранжерия на основата на минералната вода в Белчин бани. Най-щедри спомоществователи бяха Радиозаводът /сега „Самел-90”/, „Самоковска комуна”, Заводът за регистрационна техника и др. Първите пет дка с полиетиленово покритие бяха готови следващата година. Започна производството на домати. Получените добиви бяха повече от задоволителни – около 10 тона от декар.
Пред завършване бяха и останалите 5 дка със стъклено покритие. Готово беше и трасето за минералната вода. В оранжерията, изградена от „Нови енергийни източници”, щяха да намерят постоянна работа около 50 души, а районът да се снабдява с пресни зеленчуци.
Уви! От тази оранжерия сега няма даже и руини. В плана за земеразделянето на Белчин е записано, че собственикът на земята /касае се за остъклената част/ не е установен.
Това е…
Спомням си чудесния стих на рано отишлия си от живота поет Пеньо Пенев:
„Потомци, вий едва ли ще узнайте
какъв живот живяхме ний!…”

Leave a Reply