Живот, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Из моя стар бележник…

Любен Янкулов
Белчин

Какво може да прави един пенсионер, прехвърлил 80-те, освен да се рови в спомените си, да въздиша по тях и да коментира, ако има възможност. Ето и аз – прелиствам стария си бележник и потъвам в спомени, размисли и въздишки.
Реших да споделя част от тях с читателите на в. “Приятел” – дано усетят поне отчасти какъв живот живяхме ний!…
Ето какво намирам в бележника си:
 – 1973 г. 24 май. Далечната Коми земя. Дърводобивниците от Горското предприятие в Благоево честват празника на славянската писменост и култура. Салонът на културния дом е препълнен с народ. Децата, учениците – българчета в местната гимназия, ще представят литературно-музикална програма, посветена на празника. Там, почти на северния полярен кръг, където по това време слънцето почти не залязваше, чухме за първи път “Пътнико свиден, пътнико млад” и че “България е само една, една, нашата мила родна страна…”А “Върви, народе възродени” я пяхме всички в салона. Суровите мъже в тайгата на Коми не скриваха сълзите си, а директорът Момов току-що повтаряше: “Ах, тази Янкулова!…” Тази Янкулова беше организаторът на това изключително мило тържество-концерт…
Връщам няколко страници от бележника.
 – 1967 г. В ОТКЗС /Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство/– Белчин бани. Докладвал съм пред сесия на Общинския съвет за състоянието на животновъдството. Сега ще посоча само броя на животните тогава, както и продукцията от тях. Броят животни от ЕРД /едър рогат добитък/ е бил 998, в това число крави – 830. Овце общо – 10 730, в т. ч. овце-майки – 8480. Само за Белчин бройките са били съответно 368 – за едрия рогат добитък и 3360 – за овцете. Отделно в личното стопанство имаше почти толкова броя крави. Продукцията от тези животни, изразена в мляко, месо и вълна, беше значителна. Например ежедневно към мандрата в Самоков през летните месеци само от Белчин се превозваха около 7000 л мляко /приравнено към 3,6 маслени единици/.
Напоследък наричат Белчин “европейско село” и има защо. Истина е, че Белчин стана по-красив и мил, по-привлекателен за гости и случайни посетители. Радвам се на това, което прави и ще прави нашият Симеон Пешов.
Добре щеше да бъде обаче, щом сме село, в него винаги да блеят овце и да мучат крави. Защото едва ли има село, па макар и европейско, на което да не са нужни тези най-полезни на човека животни. Зная например, че най-богатото село е столицата на Швейцария – Берн. Там всяка сутрин, когато изкарват гюбрето, за да го заорат в нивата си, умирисват целия град. Но столичани приемат тази миризма като вълшебен швейцарски парфюм. Приемат я и знаят защо.
Сега в Белчин има ЕРД /едър рогат добитък/ – 8 /осем/ броя. Коментарът е излишен…
Друга страница:
 – 1964 г. Стадион “Васил Левски”. Открива се осветлението му с приятелски футболен мач на ЦСКА с “Вакер” /Виена/. Преди срещата на препълнения вече стадион ще се играе финал на детското първенство на страната ни.
Финалисти – „Ботев” /Пловдив/ и… „Ботев” /Белчин/. След като бяха окръжни първенци, след като отстраниха софийските „Славия” и „Септември” и прегазили „Миньор” /Перник/, малките юначета-белчинчета ще срещнат другия най-добър детски отбор в България.
Малко преди мача в съблекалнята на стадиона се роди крилатата фраза на треньора ни: „Деца, каза той, вие знаете ли, че ако днеска не биеме, я че умрем! Искате ли я да умрем?” – „Не-е-е, другарю!”, ревнаха всички. – „Отваряйте тогава вратите и излитайте!”
Излитнаха окрилени децата, готови за футболната битка. Е, победиха ни пловдивчанчетата, но симпатиите на многохилядната публика все пак бяха на страната на нашите юначета. Треньорът–учител Вуков, разбира се, не умря, а ги поведе към нови спортни успехи. Това беше един от върховете на спортната ни слава, защото има и други върхове. Втори бяхме на държавното селско ски първенство през 1949 г. – след Владая. Десет години бяхме окръжни селски първенци в баскетбола. Всеизвестни са успехите на футболния отбор – обединен към общината или самостоятелен. И т. н, и т. н. Ех, спомени, спомени…

Leave a Reply