История, Новини, Статии, коментари

Иконом Михаил Колев: „Със смъртта се роди и възкресението на най-яркия ни национален герой”

„Близо век и половина ни делят от онзи страшен февруарски ден на 1873 г., когато един от най-достойните синове на църквата и народа ни прие мъченическа смърт в името на свободата на Отечеството. Дървеното бесило край София се превърна в страшната голгота на саможертвата в името на любовта към християнската вяра и българския род. Защото в едно със смъртта се роди и възкресението на най-яркия ни национален герой Васил Левски, който столетие и половина вече живее в златните страници на нашата история и дълбочината на всяко едно българско сърце.
Десетилетия наред една безумна пропаганда учеше и противопоставяше Левски на всичко, що е свързано с вярата в Христа и българската църква. Но не враг, а най-достоен син се оказа онзи, когото сам народът нарече Дякона и Апостола на свободата. Когато чистото му младежко сърце лелеело надеждата за свободно отечество, устните сладкогласно пеели думите на църковната песен за Богородица, а първата одежда на младата му снага беше Христовата. Когато стъпките го отвеждали към села и градчета, най-топлия подслон намирал в тихите и свети манастири – затова и ние днес точно тук предстоим – пред нашия манастир.
Когато говорим за чистата и свята република, Левски полагаше своята клетва пред олтара на свободата върху свещеното писание и кръста. Кръст от револвер и кама. Самоотвержен, смел, неуморим и несломим, с делата на Христов апостол за свободата на духа и народа български – това е днес образът на иеродякон Игнатий, на Васил Левски, пред който се прекланяме и благоговеем.
Вечна да бъде свещената памет за него!

/Из словото на архиерейския наместник иконом Михаил Колев на поклонението по повод 146-годишнината от гибелта на Васил Левски пред паметната плоча на Апостола на свободата пред Девическия манастир/

Leave a Reply