Имейли от Петербург – Интернет може всичко без…

Отказвам се от подмамващата мисъл да разказвам за известните забележителности на Петербург и споделям нещица, които може и да ги няма в безбройните интернетни страници. Например, готова съм да се поклоня пред чувството за историзъм, с което са се отнесли тукашните хора към минали събития.
Както е известно, Зимният дворец е изключително монументален и царствен. Залите му са събрали ценности, каквито не за ден, за дни не можеш да разгледаш. Самите помещения са архитектурно изкуство, пищно, разточително, внушително, невъзможно за възприемане от раз. Но! В единия край на огромната разкошна фасада, увенчана с безброй скулптурни фигури и двуглавия царски орел, стои надпис, който казва, че в нощта на 25 срещу 26 октомври (7-8 ноември) 1917 година дворецът е бил превзет с щурм от червеногвардейците и революционните части на армията и флота. Това е началото на революцията, която превръща Русия в Съюз на съветските социалистически републики. Дори и при поредната мащабна реконструкция на двореца табелата не е скрита или свалена. Въпреки че „перестройката”, която сложи край на социалистическата система, започна именно от тук.
В Смолни, някогашната щаб-квартира на болшевиките и Ленин, днес работи правителството на Петербург (неговият статут на град с федерално значение му дава това право). Но все така на арката преди сградата стоят надписите „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” и „Първи съвет на пролетарската диктатура”, а пред самата сграда си остава паметникът на Ленин… Запазени са и имена на улици като например „Диктатура на пролетариата” или площад „Комсомолски”… Фактът явно не смущава никого, освен някои гости отвън. И защо? Не е ли зрелостта на обществото в това да приеме отминалите факти такива, каквито са били, а не да се старае да ги заличи?

Над солидната сграда на представителен хотел вечер светят огромни букви: Ленинград – град герой. Това е памет за Втората световна война. Местните жители преживяват под обсадата на немската фашистка армия 900 дни /не е грешка: 900!/. Казват, че в световната история няма друг подобен случай. Повече от 400 хиляди загиват или умират от глад и студ. Останалите не спират да се трудят и да помагат на своите войници, докато отблъснат нашествениците. Според историята до днес по петербургските улици не е стъпвал вражески крак. Тук посрещат само гости и приятели!
Впрочем при една от разходките из града изненадващо ме спира паметна плоча, на която е написано, че тук от 1925 до 1930 г. е живял българският политик и държавник Иван Михайлов! Да кажете нещо? Аз казвам: тук ценят всеки щрих от историята на своя град. И съвсем не защото историческите факти са малко или незначителни. Напротив. Историята на Петербург – повече от 300-годишна, е изключително наситена със значими събития (и тях ги има в интернет), още повече, че два века той е бил столица на Руската империя. Тук да съхраняваш, цениш и умножаваш е естествено.
Не срещаме „Мак Доналдс” (преди години, в зората на българската демокрация, американци ми пожелаха да се опазим от него и други подобни в името на националната идентичност), но надписи на латиница има. Има английски имена на обществени заведения. Момиче, загърнато в английското знаме, раздава някакви реклами… Срещат се често: ту шут, ту страшилище, дама или кавалер от 17 век. Едните раздават реклами. Другите ти дават възможност да се снимаш с тях на фона на дворец, черква, друга забележителност…

И непременно ще спомена щампованите по тротоарите реклами – за първи път ми се случва да видя това. С доста плътни и големи букви те лежат под краката на хиляди минувачи. Най-различни са. Много често – за „момичета 24 часа”. Но мен ме привличат други: „Екскурзии по покривите на Питер. Тел…”. Страхотно! Само че не успявам за тях. Нищо, друг път /утешавам се/. Може пък тогава да се кача на хеликоптера, който прави прелитания над града с туристи. Дали е интересно?
Две високи места изкачвам. Едното е площадка над Петропавловската крепост – тук е възникнал Питер, тук е било първото място, от което войниците на Петър Първи са следили за появата на неприятел; погледът е към Нева, към отсрещния й бряг. Можеш също от високо да огледаш целия комплекс на крепостта със забележителната църква „Св. св. Петър и Павел”, най-високата в Петербург. Другата „височина” е камбанарията на Смолненския събор. Самият той е красив и изящен в бяло, светлосиньо и златно. Кубетата му са увенчани с филигранни кръстове. А изгледът от горе към манастирския комплекс и към града си струва сто на сто и изкачването по тесни неудобни стълби, и входа от 200 рубли /около 4 и половина евро/.

Надежда Георгиева
Снимки: Геннадий Маклаков