Култура, Новини

Искате килограм? Ето ви този домат!…

Йорданка Стойчева

– Вижте какво отгледах! – влязлата в редакционния офис жена внимателно повдига капака на голяма бяла кофа. Заинтригуваните ни погледи съзират два от едри по-едри червени… домата. Познат сорт – „биволско сърце”. Единият е цял килограм! Другият – 775 грама…
Жената се оказва стара позната – Йорданка Стойчева. Знаем я като автор на легенди и стихове. Не знаем другото й амплоа, не знаем и годините й – оказват се 81, които не й личат. Изненадата ни е естествена. Затова и любопитството ни завежда на следващия ден в градината й.
На малко пространство сред зелените листа около притките отвсякъде се кипрят алени събратя на видените вече от нас. Корените се оказват само 20. От тях Йорданка досега е брала на три пъти по две големи кофи. А както се вижда – тепърва има доста за бране…
– Като се пенсионирах, на пазара си харесах много едно „биволско сърце”. Купих си един килограм, ама едри, хубави домати. Извадих семето и опитах да си отгледам сама разсада. От тогава това семе го “водим” вече 25 и кусур години. В края на март го сея, ако е топло – и по-късно, че бързо расте. По кило и половина съм имала домати! – изправя гордо глава Йорданка.
Оказва се, че жената има солидна практика в отглеждането на зеленчуци. А също и в кулинарията, макар че е работила 25 години в… текстила. Десет години е била готвачка в Боровец. От начало готви така, както е научена от майка си. После минава през курсове.
– Хранех поляците – 250-300 човека, когато строяха хотел „Рила”, а също ски учители, преминаващи… Зимно и лятно време бях на втора писта, готвачка в снек бара. Готвех всичко – супи, ястия, пържоли, винен кебап, друсан кебап, с картофи, домати, месо, печени пилета, салати, десерти, панирани неща… Скара включително. Много културни хора бяха, да знаеш. На две смени се хранеха. Няма да чуеш човек да говори! Сяда, храни се и излиза веднага. Няма цигари, няма приказки – разказва и сега с удивление за полските строители жената.
За нейния майсторлък неоспорим атестат се оказва едногодишната й работа в кухнята на новотела в Пловдив /сега “Санкт Петербург”/, където тогавашният държавен глава Тодор Живков е посрещал гости. Там е била командирована от Боровец…
– Селско чедо съм, от Драгушиново. Като бях по-млада, имахме фургон в градината в Драгушиново и тогава садях много… От 17 корена чушки 17 венеца съм правила! На масата ми винаги има соленичка с люта сол, обичам люто. Отглеждала съм боб, чушки, картофи, тикви… Всичко садях, е, и домати редовно. От четири години бях изоставила градината там, само овошките гледах. Ама тая година някаква гъсеница се е явила и при дръвчетата отдолу е килим от червиви ябълки… – ядосва се искрено жената.
Писането пък запълва будните й нощни часове. Тогава спомените я връщат назад във времето, към разказите на будни стари хора, обичащи да споделят пред наобиколилите ги любопитни младоци чуто и преживяно. Така остават живи за поколенията много събития, много личности…
– Шест деца в Драгушиново бяхме. Слушала съм много легенди от дедо Мите Иванов, на 100 години беше. Много ги разправяше дедо Мите, много знаеше… Най обичах да съм около него и да слушам… Всичко попивах… Ама сега младите не слушат много, други работи ги интересуват… – прокрадва се жал в гласа на леля Йорданка.
После обаче се връща на темата:
– Нощно време пиша. Нали старите хора не спим много. На масата си имам винаги тетрадки и химикалки. Тръгне ли нещо из главата, сетя ли се за нещо, ставам и пиша. Нека го знаят младите… А и да знаеш – за всяко нещо си има съдба. Всичко се плаща на тоя свят. Вярваш, не вярваш, така е! На времето имахме много пари у нас. Някой ги открадна. Заведох майка ми при Ванга. А тя: „Господ не ми разрешава да съм предател. След една седмица ке научите – тоя, що е откраднал, ке пазарува с камион у София!…” Така и стана. Разбрахме кой е. Но и той си плати. Три години не стана от легло… А знаеш ли как носехме преди торбетата – отзад. Да, ама сега ги носят отпред – да ги пазят от айдуците! Лошо време дойде, тежко…
Особено за здравето. Шест пневмонии е изкарала и… два инфаркта.
– Едва оцелях! Бог ме спасява и докторите. Сега пролет и есен съм на профилактика, а и диабетичка съм. Много давам за лекарства, някога и по 100 лева. Зорле изкарвам месеца, но… не се оплаквам. Дай, Боже, здраве на всекиго и на мене!…

Надка Вардарова

Leave a Reply