Новини, Статии, коментари, Читателски

Истински родолюбец, заслужил стопански ръководител и общественик

40 дни от смъртта на Любов Костов Шипочки-Лаборо се навършиха на 2 март, когато се състоя и поклонение пред гроба му. Слово за живота и дейността му /което публикуваме по-долу с известни съкращения/ произнесе Димитър Димитров-Смилката. Мария Митева, дългогодишна туристическа деятелка и бивша служителка в станцията на връх Мусала, пък разказа спомени.

Преди 40 дни този свят завинаги напусна Любов Костов Шипочки, известен с псевдонима Лаборо.
Семейството загуби съпруг, баща, дядо и прадядо. А обществеността на Самоков се лиши от един общественик и патриот, произлязъл от народа.
Още невръстен, той усеща трудностите и непосилния начин на живот на гражданите и селяните от Самоковския край. Това го кара да застане още в младежките си години в защита на онеправданите и тънещи в мизерия българи. Младежката му душа се бунтува срещу неправдите и той овладява марксическите идеи.
В усилните години на построяване на социалистическо общество отдаваше знания, умение и сили като главен инженер на АПК-Самоков, директор на СП „Комунални услуги” и на Стройрайона, като председател на ТПК „Михаил Дашин”. Като стопански ръководител той допринесе много за развитието на Самоковския край.
Бе и отличен състезател по бойни стрелби към ДОСО /Доброволната организация за съдействие на отбраната/. Помагаше много за развитието на ски спорта, футбола, автомобилния спорт и картинг спорта сред децата и младите хора в града ни.
Пътеката на съдбата му отреди драматични моменти в личния живот. Загуби малката си дъщеря, но го преживя мъжки, в себе си.
Като дългогодишен ловец и рибар допринесе много за опазване на природата, за строителството на подслони в Рила за ловците и туристите, както и за увеличаване на популацията на дивеча и за зарибяване на реките и езерата в планината.
Любов бе един от нашите учители по трудолюбие и родолюбие. Той познаваше земята, селата, хижите в района. Знаеше поименно родовете и историята на Самоков. Бе човек с изключително силна воля и с огромна енергия. Умееше да използва хумора и сарказма. Имаше незабравима лъчезарна усмивка.
Притежаваше дори способността да чете мислите на събеседниците си. Него го уважаваха и обичаха и бедни, и богати, и учени, и неграмотни, и вярващи, и атеисти.
В продължение на десетилетия бе забележителна личност на стопанския и на обществения фронт в Самоков. Притежаваше инстинктивен усет за справедливост и оптимизъм, че в крайна сметка нещата ще се оправят.
С тези свои черти остава в спомените на своите близки и приятели, на поколенията. Самият той характеризираше и хармонично съчетаваше изменчивостта на времената, в които протече целият негов живот. Остави дълбока следа, за да го помнят не само деца и внуци, не само неговите приятели и другари по партия, но и поколения самоковци.
Поклон! Почивай в мир, приятелю.

Димитър Димитров-Смилката

Leave a Reply