Култура, Новини, Читателски

История

Къде са днешните
поети,
които аз ценя и ги
обичам –
или подсмърчат в прашни
кафенета,
със стари лаври още ли се
кичат.
Дали седят и гледат
телевизия –
Русия как оплюват с
безразличие;
дали от страх пред днешните
величия
или да не пострада пуста
визия?
Не искам да ги съдя и да
мразя,
дори не искам да си спомнят
Вазов.
Не искам като мишки да се
крият,
когато стане дума за
Русия.
На някои професори,
доценти
и другите пълзящи
елементи –
света как „Вие” утре ще
посрещнете
с история, цитирана
погрешно?
Не искам аз народа си да
деля
на тъжни русофили и на
фоби.
Народът ни не искам да се
дели
на сити, на богати и на
роби.
Не искам да звуча сега
неистово,
но искам да съм като
Иво Христов;
народът да не чака с
безучастие,
в ръцете си да вземе свойто
щастие.
Не искам да съм Шърли и
не мога,
когато хиляди убити са от
бомби,
но искам да съм си
различен
и моя Бог със хули да не
кича!
Не искам аз глави да
падат,
не искам и Шърли да
страдат.
Професията – тя е да ни
радва,
а не да носи мъка, гняв и
брадва.
Не мога и не искам да се
меря
със днешните поети на
България,
с Вапцаровата вяра се
надявам
народът ни в доброто да
повярва!

Димитър Караиванов

Димитър Караиванов

Leave a Reply