Живот, Култура, Новини

Италианският художник Емануеле Индия пред „Приятел”: “Изкуството иска много любов и много жертви…”

Емануеле Индия

Интервюто с италианския художник Емануеле Индия бе взето в редакцията на „Приятел” в петъчния следобед на 28 ноември. Участие в разговора взеха и Масимо Скафиди, член на ръководството от италианска страна на Академията за културни и образователни иновации Италия-България в Сицилия, археологът и шеф на комплекса Цари мали град Веселин Хаджиангелов, който придружаваше гостите, и любезните преводачи семейство Виржиния и Антоний Узунови.

– Г-н Индия, преди броени дни вие представихте своя изложба в комплекса Цари мали град. Какво представлява тя, каква е целта й?
– Преди всичко искам да кажа, че това място е било част от великата Римска империя. Моите творения олицетворяват целия този период. Знаете ли, времето не съществува, ние сме го измислили… Ние сме резултат от едно дълго развитие и наш дълг е да предадем сътвореното на поколенията.
Тук се съпоставят две различни култури. С моите художествени произведения мога да дам много, но мога и да взема много от вас. Това е една взаимна размяна, посветена на духовното израстване. Опознавайки нашето наследство, ние можем да активизираме политическия, икономическия, културния живот. Ако политиците разберат синхрона между политика и култура, цялата тази сфера ще бъде във възход.
Ние все още живеем от тази култура, която наследихме. А самите ние какво ще направим днес? В състояние ли сме да обновим онова, което наследихме? Ето, аз се старая и успявам да намеря това малко зрънце в цялостния космос. Така мога да отнеса моето изкуство на големи разстояния, да го поднеса навсякъде.
Веселин Хаджиангелов:
– Той представя творбите си в Париж, Пекин, Кайро, в световните културни центрове и столици. Хората навсякъде, където видят неговите неща, ги възприемат по свой начин. Мюсюлманите възприемат символиката през призмата, през която те гледат, християните – също. Смятам, че изкуството обединява хората от цял свят. Тази магия няма нужда от превод.
– Тук опираме до същността на изкуството…
– Повярвайте ми, ние се храним с тези чисто човешки, духовни, а не икономически стойности, с тази светлина, която извира от изкуството и отвътре в нас.
Според мен изкуството е една голяма жертва – трябва да се жертваш, за да постигнеш нещо. Трябва да се отречеш, така да се каже, от себе си, за да можеш да се отдадеш напълно на творчеството. Не е въпрос колко време губиш, става дума за жертвата на твоята физика, на твоето тяло, на твоята ръка. Много е трудно, като твориш, да се изолираш от заобикалящата те среда. Но за да се задълбочиш в творенията си, трябва наистина да се изолираш.
– Кога и как у самия вас се зароди нуждата от изкуство?
– Тази нужда изпитвам буквално, откакто се помня. На 7-8 години вече работех с материали, без да знам и да разбирам даже какво точно правя, просто това ми е идвало отвътре, спонтанно.
– А кога разбрахте, че можете да си изкарвате хляба си със своето хоби?
– Точно сега! /Б. а. Бурен смях от всички…/ Разберете ме, аз никога не съм мислел да печеля от изкуството. Служебната ми работа е свързана с културна дейност в регион Сицилия. Нашият остров е един от 4-те автономни региона в Италия. Имаме относителна автономия, парламент /другите автономни региони нямат парламент/, министерства и други институции, подобни на държавните. Сицилианският парламент дори е роден преди италианския… На нашия остров е имало доминация на различни култури и народи. Средиземноморската култура вероятно е най-старата в света…
– Вашето творчество е оригинално и по своята техника, която тук, мисля, че не е позната…
– Не само тук не е позната, а и на много други места. Защото тази техника всъщност съм я измислил аз. Учил съм за реставратор на стари, антични книги. В един момент почувствах, че реставрацията ограничава изкуството, защото на практика го консервира. А аз имах нужда да преоценя изкуството вътре в книгата, да започна едно голямо търсене, изследване. Това нещо се раждаше вътре в мен.
А аз в началото нямах дори инструменти, за да сътворя нещо. След това създадох инструментите и започна изследването, творчеството. Възстанових една стара страница по друг, по мой начин, така че не можеш да разбереш дали всичко това е антично или модерно… Тогава разбрах, че съм улучил техниката. Но въобще не бях доволен още. Още не бях достигнал истинското изкуство. Бях постигнал усвояване на занаята, но не и художественото произведение, изкуството.
– Какво стана по-нататък?
– Кръгът е може би ключът към това, което правя – всички мои творби са в кръг. Единият елемент е книгата, другият е слънчевият диск. Но трябва да се промени формата, трябва да преосмисля всичко още по-надълбоко. Как да превърна тези два елемента в изкуство? Наистина е много сложно да трансформираш това, което мислиш, в произведение, да предадеш това, което искаш, на ръката. След много години на обучение достигнах до това, което правя в момента.
– Творчеството ви наистина е много оригинално…
– Декорацията в моите произведения има силно влияние от мюсюлманското изкуство. Но аз съм убеден, че художественото произведение има собствена светлина, то не е просто отражение на светлината във византийския свят на изкуството. Светлината биваше представена чрез златото. Аз обаче исках да представя не външния обект, а вътрешния. Затова придавам собствена естетика на творбите си.
Комбинацията от кожения материал и златото става светлина, слънце. Понеже светлината е цвят, аз я внасям с чистото злато. Работя с маслени бои, с възрожденска техника на цветовете. После употребявам злато. Когато цялата работа изглежда завършена, има още един следващ момент, така че да не може да се променя – произведението се трансформира и става по-кристално и по-матово. Става една алхимия, както е и самият живот. Или това е алхимията на живота, пренесена в художествено произведение…
– Търсят ли се вашите творби в Италия, цени ли се този вид творчество?
– Най-напред, като видят произведенията, всички са много учудени; изненадват се от красотата. Хора, които са компетентни, казват, че това дава нов живот на Византия, на Константинопол. Говоря за душевността, за културата, не за материята.
– А кое смятате за свой най-голям успех в творчеството си?
– Искам хората да почувстват хармонията и спокойствието, които аз имам вътрешно. Моята вътрешна светлина. Художественото произведение е това, което се ражда като плод на вътрешното изследване. Какво е най-хубавото нещо в живота – хармонията! Някога човек е живял в хармония с природата…
– Какво бихте искали да постигнете в творчеството си, какви са плановете ви за бъдещето?
– Знаете ли, колкото повече говоря за бъдещето, толкова повече се връщам назад. Творчеството ми е едно послание за обединение и връзки между хората, между народите.
Масимо Скафиди:
– Аз бих ти направил едно предложение – да представиш своите произведения в цяла Източна Европа – не само в България, а и в Румъния, Гърция, Турция, в съседните страни, където твоето изкуство е много близко до това, което сме наследили. Можеш всъщност да го представиш навсякъде по света, защото има стойност…
– Като става въпрос за връзки между хората и народите – нашият град Самоков вече е побратимен със сицилианския Партинико, който се намира близо до Палермо. Кое направи възможно това побратимяване?
Масимо Скафиди:
– Това стана благодарение на огромната работа, извършена от ръководството и президента на Академията за културни и образователни иновации Италия-България от италианска страна Елена Леви. Когато хората се опознаят добре, те изпитват уважение един към друг, в много случаи – възхищение, респект.
Нашата академия е нова институция, създадена е едва преди 6-7 месеца, но има вече проекти, насочени към взаимно опознаване на културата, към организирането на изложби, балетни постановки, концертни прояви.
– Г-н Индия, през лятото, с посещението на делегация от Партинико в Самоков, в която бяхте включен и вие, стана побратимяването между двата града. По това време какво знаехте за България и Самоков, бяхте ли посещавал нашата страна?
– Честно казано, до тогава не знаех нищо за Самоков. Не бях посещавал вашата страна, а ето че сега, само за няколко месеца, съм на два пъти тук.
– Можете ли вече да си обясните кое е главното, което свързва народите на България и Италия?
Масимо Скафиди:
– Нека аз да отговоря – Ивайло Чочев! /Б. а. Всички се усмихват и си спомнят за младия доскорошен футболист на ЦСКА, преминал в отбора на Палермо…/ Според мен общото не са само природните красоти, които имаме. Има нещо, което е много по-дълбоко – чувството за топлота, за гостоприемство, то е много типично за Италия и България. Не, че правя комплимент – бил съм в почти цяла Европа, но никъде не съм изпитвал такава човешка близост, както тук! Аз изживявам това чувство в момента и му се радвам. Тук се чувстваме наистина като у дома. Може би липсват спагетите и кухнята, обаче за компенсация има месо, скара, сачове…
/Б. р. Гостът с удоволствие и готовност споделя кулинарни особености, включително рецепти за приготвяне на вкусни спагети…/
– Г-н Индия, какви са впечатленията ви от сегашното посещение в България и конкретно от Самоков и възстановената крепост в Белчин?
– Щастлив съм да бъда тук, между вас. Обогатих се вътрешно, признателен съм за доброто отношение към нас. Запознах се с нови хора и култури; с хора, които обичат културата. Хората се усещат – това е голямата алхимия на живота…
Веселин Хаджиангелов:
– Когато се запознахме, един час бяхме заедно и той ми подари каталог със свои творби. Като ги видях, онемях! Още тогава ми дойде идеята как тези работи могат да стоят много хубаво в Цари мали град, ако ги покажем. И ето – няма и три месеца, и това се случи. В същото време видях как неговите работи стоят в уникална готическа сграда в Палермо редом със скулптури. В семплия интериор на нашата средновековна църква в Цари мали град сега те стоят по същия великолепен начин!
Масимо Скафиди:
– Аз се запознах с Индия през февруари. Но за изминалия кратък период просто се влюбих в произведенията му…
– Вие и двамата сте от столицата на Сицилия – Палермо. Разкажете малко повече за живота в Италия и специално в Сицилия; за Палермо, Партинико, за бита на италианеца…
– Когато очите блестят, това е голямата истина! Когато ние, сицилианците, говорим за нашите деца, почти плачем. Сицилианецът е много чувствителен. Обича безкрайно семейството си, децата. „Ти си светлината на моите очи” – такъв израз имаме…
Масимо Скафиди:
– Партинико е близо до Палермо и е хубав град на морето, с морска атмосфера. Палермо е столицата на Сицилия, а другият голям град – Катания, е център на индустрията на острова. Нещо като Рим и Милано, разбира се, в умалени размери. Произвеждаме голямо количество цитрусови плодове и зеленчуци – портокали, домати… Ловят се промишлени количества риба – тон, меч…
Сицилия е едно цяло от много магии! Тук има наследство от Византия, от араби, гръцко влияние има. Тук е невероятната Сиракуза – градът на Архимед.
Много тайни крие сицилианската кухня. Ами виното!?…
Веселин Хаджиангелов:
– Характерни цветове за Сицилия са оранжевото, жълтото и керемидено червеното, бялото…
Масимо Скафиди:
– И нещо още много характерно – синевата на морето! Нюансите й се менят през сезоните – не можеш да ги опишеш!…
– Г-н Индия, какво предстои оттук насетне за развитие на двустранните отношения между Самоков и Партинико, между нашия регион и Сицилия?
– Аз лично може би ще мога да преподавам на българи моите идеи, може би тук ще могат да възприемат моето изкуство, да усвоят тази техника. Това би дало и работа на някои безработни.
Но се искат много любов и много жертви. Аз работя по 8 часа на ден след като се върна от работа – през нощта до късно, сам…
Енергията, която витае във въздуха при срещите с хора, е най-хубавото. Вие тук запалихте светлината вътре в мен!
Но ще добавя още нещо. Никога не съм се подписвал под моите произведения, защото според мен едно художествено произведение е обща собственост, на всички. То става наше общо наследство, не мое…
Масимо Скафиди:
– Ако Емануеле Индия не успее да предаде своето умение, това изкуство ще се загуби. А то е уникално!…
Веселин Хаджиангелов:
– Емануеле видя изложби на наши деца и остана впечатлен от изкуството им. Искаме контактите да станат по-близки, може би да се организира и школа, дори да пратим наши млади творци в неговото ателие – да се научат на това, което той прави.
Днес още до обяд около 100 души разгледаха изложбата на художника в Цари мали град. Брошурите се разграбиха, една не остана. Сигурен съм, че Емануеле тепърва ще става хит в България.

Интервюто взе: Делян Василев

Веселин Хаджиангелов, Антоний Узунов, Виржиния Узунова, Емануеле Индия и Масимо Скафиди

Leave a Reply