История, Култура, Новини

И век след смъртта си Иван Йончев е жив чрез своята поезия

Наистина вълнуваща стана срещата-разговор, посветена на 100-годишнината от ранната смърт на българския и самоковски поет Иван Йончев, състояла се на 6 юни в препълнената зала на Общинската библиотека „Паисий Хилендарски”. На срещата бе представена току-що издадената книга „Завета на дедите” с творби на Ив. Йончев. Оповестени бяха и резултатите от организирания литературен конкурс по повод на годишнината.
Съдържателно и страстно за живота и творчеството на поета на срещата говори Любомир Малинов. Близо минута след като той приключи продължиха ръкоплясканията на развълнуваните слушатели. Разтърсващото слово на Л. Малинов поместваме отделно на стр. 4.
Виолета Кинова, също много добър познавач на поезията на Йончев, изтъкна, че основното в нея е любовта, чистата любов към Родината, към родната земя и дом, без които животът не е истински. „Йончев е не регионален, а национален поет”, възкликна Кинова. Тя прочете негово стихотворение и посочи, че творчеството му трябва да се изучава в училище.
Николай Р. Николов предложи с безсмъртния Йончев марш „Заветът на дедите” да започва всеки празник на Самоков и дори тази безсмъртна песен да стане химн на града ни. Николов припомни, че творчеството на Йончев е преоткрито в началото на 80-те години на миналия век от покойния сега проф. Николай Ковачев, преподавател във Великотърновския университет. Стана ясно, че кметът на севлиевското село Кръвеник – родното място на проф. Ковачев, е пожелал да получи поне десет от новоиздадените книги на Йончев, които да предостави на читалището и училището в селото.
Поетът и член на Съюза на българските писатели Иван Ненов, председател на журито, обяви резултатите от литературния конкурс за ученическо творчество с родолюбива тематика, посветен на 100-годишнината от смъртта на Йончев.
Първа награда в конкурса за стихотворение заслужи Персиана Цанкова, ученичка в 5-б клас на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, за стихотворението си „Клетва”. На второ място бе класиран Наджах Мурад, петокласник от ОУ „Димчо Дебелянов” в Говедарци, за стихотворението си „Родино!”.
Конкурсът за есе бе спечелен от Мария Василева, ученичка в 6 клас на училището в Говедарци, с творбата й „Хилендарският монах”.
Втора награда получи Доника Баракова от 5-б клас на ОУ „Св. св. Кирил и Методий” за есето си „Важно ли е посланието на патриота Иван Йончев да обичаме и да пазим България и да помним историята и завета на своите предци?”. Две трети награди си разделиха петокласничките от училището в Говедарци Габриела Василева – за есето „Назад във времето”, и Габриела Гергинова за своите „Размисли”.
Призьорите бяха удостоени с грамоти, книги с родолюбива тематика с автор Ив. Ненов и принадлежности за писане и парични премии от родственичките на Ив. Йончев от София – Елка и Росица Йончеви.
Ръководители на наградените ученици от двете учебни заведения са Мария Галчева и Йорданка Стоянова.
Победителите в конкурса – П. Цанкова и М. Василева, прочетоха своите творби и показаха на присъстващите, че в Самоков и района расте талантливо поколение, което помни и тачи заветите на своите предци и родолюбието на Иван Йончев. Творбите на победителите ще бъдат публикувани в един от следващите броеве на „Приятел”.
Оргазинатори на конкурса бяха младежкият литературен клуб към читалище-паметник „Отец Паисий”, дружеството на Съюза на българските журналисти в Самоков и редакцията на в. „Приятел”. Членове на ръководеното от Ив. Ненов жури бяха Тодор Попов, председател на самоковското дружество на СБЖ, и Евгения Попова, дългогодишна преподавателка по български език и литература, журналист и общественик.
Книгата „Завета на дедите”, издадена с щедрото спонсорство на живеещите в София Елка и Росица Йончеви, получиха всички участници в срещата. В самата книга освен избрани творби на Иван Йончев, са включени предговор от проф. Н. Ковачев, спомени за поета и отзиви за творчеството му, както и библиография, подготвена самоковския библиотечен специалист Мирослава Мирчева. Книгата е второ допълнено издание, в което са поместени и снимки на поета и неговото семейство; портрет на Ив. Йончев, рисуван от Зафир Йончев, както и нарисуван от Станислав Доспевски портрет на Димитър Трайкович, осиновил племенницата си Марица – майката на поета.
От името на родствениците на Ив. Йончев сърдечна благодарност на всички инициатори и деятели на честването и на всички присъстващи изрази Димитър Йончев.
В същия ден цветя бяха положени на новата паметна плоча на фасадата на Военния клуб /ДНА/, където редом с имената на загиналите за родината самоковци и безсмъртния стих от „Един завет” преди броени дни бе изписано и името на техния автор – Иван Йончев.
Иван Йончев е роден на 3 април 1884 г. в Самоков. В края на века семейството се преселва в София, където Йончев учи в гимназия. След ранната смърт на бащата фамилията изпада в мизерия. Едва 14-годишен, Ив. Йончев издава пиесата-поема „Слепец”. Младият творец дружи с Димчо Дебелянов, Николай Райнов, художника Константин Щъркелов, певеца Стефан Македонски. Учи в Загреб певческо изкуство и дори играе на тамошна сцена.
Завръщайки се в България, той пише за несподелената любов, за неосъщественото щастие. Балканската и последвалите войни променят и живота, и поезията му. Тогава сътворява „Един завет”, по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката на незабравимия армейски марш. Йончев остава в литературата ни и с други свои творби, сред които особено силно впечатление прави „И бих желал орел да бъда аз…”. Нов връх е постигнат в „Какво са, о, татко, в небето звездите”, достойно за световна антология на патриотизма и човеколюбието.
Ив. Йончев умира от туберкулоза в София на 26 май 1918 г., когато е едва 34-годишен. Изпратен е в последния си път с военни почести, а надгробно слово произнася Стилиян Чилингиров. По предложение на самия Иван Вазов улицата, на която е живял поетът в Бояна, е наречена на неговото име – „Иван Йончев”.
Водеща на срещата в библиотеката бе Мирослава Мирчева. Накрая песента „Един завет” вдигна на крака цялата публика. От името на Общината бе даден коктейл.

Leave a Reply