Новини, Статии, коментари, Туризъм

И в Ярлово има хижа…

Тодор Дишлийски

Тодор Дишлийски от Ярлово е невероятен оригинал. Известен е с многобройните щъркелови гнезда в своя двор в селото, които специално е издигнал на високи железни пилони. Може с часове да ви разказва за това строителство, как му е помогнал лично Стефан Софиянски по време на кметуването си в столицата, за даренията, направени му от непознати люде, за самите красиви дългокраки птици и техните нрави…
Но в случая това, което ни прави най-силно впечатление е… частната хижа на бай Тошо. Пак в своя двор 69-годишният пенсионер е съградил – сам! – постройка на два етажа и я е обзавел със стабилни двойни легла с дюшеци и одеяла. Общо 16 човека спокойно могат да пренощуват в този туристически селски дом.
Още легла са на разположение на желаещите на най-горния етаж на самата къща на Дишлийски. От терасата на етажа пък се открива такъв изглед към цяла Рила, че просто онемяваш…
Стопанинът те връща към действителността, като почва да ти показва водопроводната инсталация, мивките, електрическата мрежа, бунара… Всичко – лично негово дело!
През лятото участниците в традиционния поход, посветен на годишнината от пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Велико Търново в Рилския манастир, не са могли да се нахвалят от добрите условия и гостоприемството на бай Тодор. И много други планинари са благодарни и признателни на нашия земляк.
Разположено между Витоша и Верила, на пътя за Рила, в подстъпите към Черни връх, Ярлово е важен пункт за туристите, за хората, изоставили за броени дни привичната градска суета и тругнали да дирят пир за очите си по разкошните планински простори. И колко хубаво е, когато знаеш, че след уморителния многочасов преход те чака една хижа, едно легло. И топлата дума, и вечната хитровата усмивка на един човек. Наистина човек…
Три десетилетия Тодор Дишлийски се е трудил в Кремиковци. Съпругата му, която сега има здравословни проблеми, също. Трудностите не спират този дребничък физически мъж. Сякаш в него се е вселил един голям весел дух. Преценете сами!
От 29 години именно Тошо е този, който на Богоявление влиза в ледените води, наравно с неколцина младежи, да вади кръста. Преди се е изявявал в Палакария в Ярлово, а от петнайсетина години в София – в езерото в Борисовата градина /при Орлов мост/, в езерото в „Дружба”…
Йордановден отново идва след около два месеца. Ще скача ли пак? „Иска ли питане – разбира се, нали трябва да чествам 30-годишен юбилей…”, греят очите на най-възрастния сред смелчаците. А по дух може би най-младият, най-първият…
Истината е, че точно такива хора правят този наш днешен никакъв живот по-свеж, по-цветен. Даряват те, напук на всички негативи, с положителни емоции. И с надежди, че няма да е все така. Че има и добри хора, Че се случват и добри неща. Заради които си заслужава да се живее.
Разделяме се, а той споделя шеговито, че е „малко луд”. Ех, адаш, мисля си, колко ще е хубаво, ако има повече „луди” като тебе…

Тодор Попов

Leave a Reply