Култура, Новини

И радуилския „Бобфест” опазва родния фолклор…

Визитна картичка на България пред света е фолклорът. Ако не съхраним огъня в душите си чрез изкуство и култура, пътят ни напред, в бъдещето, ще бъде много труден.
С тези мисли и с желанието да докажем правотата си се събрахме в БТА в София на пресконференция под надслов: „Фестивалите като алтернатива за културен туризъм и културен мост между народите”. Идеята бе на Христо Станков, шеф на „Нестия” – организация, която от години организира фестивали и други празници. Обикаля той училища, села и градове, за да запали, да привлече все повече любители на българския фолклор. Подема се и национална кампания, защото на днешно време и малко хора от т. нар. висшестоящи се интересуват от култура.
В дискусията се включи и пишещата тези редове като организатор на 12-годишния вече „Бобфест” в Радуил. Имаше представители на частни училища, на телевизии и вестници. Макар и с патерици, пристигна и народната певица Любка Рондова. Поздрав отправиха малките танцьори от ансамбъл „Бисерче” от Суходол. Те посрещнаха всички с хляб и сол и получиха плакати на миналогодишния радуилски боб фестивал.
Докато Христо Станков разказваше за цялостната дейност на „Нестия”, на екрана „вървяха” фотоси от фестивали. Почувствах се много горда, защото почти всички снимки бяха на наши състави – от Самоковска община.
Голямата идея на „Нестия” е да се приеме Закон за запазване на фолклора. Проектът е готов, но предстои тепърва много работа.
Милка Славчева от Асоциацията на частните училища даде дума, че съвместната работа на учениците и „Нестия” ще продължи.
Изказа се и Мариета Недкова, представителка на асоциация РИАЗ /Развитие на изкуствата и занаятите/ с шеф Пеньо Иванов.
Неостаряващата духом Любка Рондова бе изключително ентусиазирана:
„Много обичам българския език и нашия уникален фолклор. Фестивалите и празниците трябва да се подкрепят от всички. Всяка народна песен е паметна бележка на времето, свидетелство на събитие. Ако го е нямал огънят на героите, нямаше да я има и България. Съжалявам, че има хора – отродници, които се срамуват, че са българи и които не знаят историята ни. Всеки може да построи къща, но не всеки може да всели в нея дух, уют, топло огнище, песни и смях. Радвам се, че все повече млади хора се връщат към фолклора. Толкова се развълнувах, дори плаках на последния концерт във Вършец, където се провеждаше пролетно надиграване. Вземеш ли на един народ езика, вярата, традициите, бита, този народ загива. Колкото повече се глобализира светът, толкова повече хората търсят своите корени. Наши българи в чужбина правят ансамбли, шият носии и така поддържат българския дух. Това не е ли радостно!? Ние тук трябва да учим нашите деца какви обичаи и ритуали е имало, за да не бъдат забравени…”
Разказах и аз накратко за нашия „Бобфест”.
Въпросите след това получиха отговори.
Разменихме визитки и се чукнахме с чаша вино за просъществуването на родния фолклор.

Димитрина Божилова

Leave a Reply