Култура, Новини

И рилски Самоков поздрави Пирин…

Снимка: архив

„Ех, Пирине, Пирине –
тук при теб дойдох.
Ех, Пирине, Пирине,
с много нежност и любов…”

С тези думи започнаха своите песни представителите на туристическо дружество „Коста Попйорданов” от Сандански на празника по случай 90-годишнинината на дружество „Пирин” в Разлог на 9 юли.
Водени от любовта към планините, горските пътеки, бистрите езера и гордите върхове, на 9 юли в пиринския град се събраха туристически групи и планинари от Гоце Делчев /дружество „Момини двори”/, Благоевград / „Айгидик”/, Велинград /„Юндола”/, Петрич /„Калабак”/, Червен бряг /„Лесковец”/, Перник /„Кракра”/, Горна Оряховица, както и от Самоков – ветераните-туристи начело с Борис Стрински. Към тях се присъединиха и членове на самоковския клуб на инвалидите, които също много обичат планината.
…През 1915 г. група ученици от Разлог подемат идеята на Алеко Константинов и слагат начало на туристическата дейност в града, като образуват юношеското туристическо дружество „Еделвайс”, което по-късно приема името „Пирин”. На 12 август 1932 г. в Суходолските поляни разложките туристи започват строежа на хижа, завършена и открита на 6 август 1933 г. Наричат я „Яворов” в чест на поета, който е бродил с чета по тези места. Планинарите от Разлог си имат сега клубове по алпинизъм и ориентиране, а и Дом на туриста. Създават и клуб на жените – „Планинарка”, а преди пет години и мъжки клуб – „Погледец”. Дружеството поддържа много добре своите хижи, които предлагат културно обслужване, уют и гостоприемство.
Туристическата дейност се ръководи от Васил Михайлов, който връчи на всички гостуващи състави паметни плакети. После участниците във всеки състав пяха за чаровните природни красоти, които са извор на здраве и живот. Самоковските певици пък се представиха с произведения, композирани от маестро Стрински.
Не успяхме да разгледаме Разлог, но навсякъде около нас беше много чисто и красиво – с цветя, дървета и много шадравани, които разпръскваха свежест в горещия летен ден.
Заедно с участниците във всички други групи тръгнахме бързо към поляните над Предела, пазен от пирински и рилски върхове, от многогодишни дъбове и буки, където ухаеха много и различни билки.
Разположихме се под сенките, хапнахме, пийнахме и се развеселихме още повече. А и хорото ни привлече с ритъма на акордеона и тимпана.
Прекарахме наистина чудесен ден, както се казва в песента: „Ела в планината да видиш красота и там се усещаш голям и щастлив…”

Димитрина Божилова

Leave a Reply