Новини, Шарен свят

И самоковец почете жертвите на фашисткия геноцид над ромите в Полша

Нашият съгражданин Христо Николов участва в края на юли и началото на август във възпоменателна церемония в Полша, посветена на 75-годишнината от транспортирането на първите концлагеристи в Аушвиц. На 2 август 1938 г. /сега тази дата се отбелязва като Ден на възпоминание на ромския геноцид/ там пристигат първите ешелони с интернирани. Милиони цигани, мъже и жени от различни страни, работят и живеят в Аушвиц, в Бухенвалд и други концлагери при ужасни условия и огромната част от тях намират смъртта си в края на 30-те години на миналия век и до 1945 г.
Около 400 млади роми от много европейски държави – Германия, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Полша и др., са почели заедно паметта на убитите там свои сънародници.
Известно е, че в концлагерите, създадени от хитлеристите, загиват и милиони евреи, интелектуалци и политически деятели от различни страни.
Ромите са присъствали на възпоминанието по инициатива и покана на сдружение „Тернипе” /международна ромска младежка мрежа/. Младите хора са имали възможност и да обменят мисли по съвременните проблеми на своя етнос.
Хр. Николов е бил един от 30-те участника от България. Координатор на групата е била Маряна Борисова от Симитли, председателка на сдружението „Младежка мрежа за развитие”.
Възрастен ром от Германия – истинска легенда, останал като по чудо жив след кошмара в концлагера /където са избити всички от семейството му/, разказал пред присъстващите за зверствата, извършвани от нацистите над циганите и другите концлагеристи.
Лъжели циганите и евреите, че ще им осигурят препитание, а когато пристигали в концлагера, те се сблъсквали с жестоката действителност – непосилна работа от тъмно до тъмно; комат хляб, картофена супа и паничка кафе за цял ден; накрая, след тази нечовешка експлоатация – крематориумът или газовите камери… Средно по три месеца само изкарвали там концалгеристите.
Мъчително било и самото първоначално пътуване в претъпканите товарни влакове – дни наред в жегата и задушните вагони без капка водица. Връх на цинизма било искането към евреите да си платят пътуването…
Самите роми построили лагера, в който след това били измъчвани и свършили без време земния си път. Само ромите-музиканти, които посрещали с маршова стъпка /по злокобен сценарий/ всички пристигащи, изкарвали в концлагера повече от три месеца. Зловещи експонати в своеобразните музеи сега са срязаните женски коси, обувки, гребени, дрешки на малки дечица…
Известни са ужасяващите експерименти с живи хора, с деца и бременни в лагерите, вършени под ръководството на злодея д-р Менгеле. По негово нареждане художничка от ромски произход е рисувала конлагеристите. Крайната цел е била да се създаде чиста раса от арийци – руси, със сини очи. За останалите животът свършва…
Заради нежеланието на цар Борис ІІІ и съпротивата на широки слоеве от българското общество, народа и църквата цигани и евреи от старите предели на страната ни не са изпратени в лагерите на смъртта. Роля изиграл и призивът в този смисъл на популярния основател на Бялото братство и уважаван българин с международна известност Петър Дънов.
…Възпоменанието в началото на тазгодишния август се е състояло край река, в която навремето е хвърлян прахът на хората. В шествието със знамена е участвал и Хр. Николов. Присъствали са президентът и министър-председателят на Полша, министри, депутати, кметът на Краков, както и посланикът на Израел във Варшава.
Участниците във възпоменанието са били облечени в черни фланелки с червен надпис – „Виж и не забравяй”.
„Бих добавил: ”И не допускай повече това да се случи на човечеството”, заключава Христо Николов.
По време на посещението в Полша силно впечатление му е направило и изказването на ром от Македония, работещ в Германия /”Дойче веле”/. „Проблемът на ромите, казал той, не идва от мнозинството, а от нас самите – ако искаме да сме за пример и да ни уважават, не трябва например да крадем, а да се държим подобаващо в обществото.”
Самото възпоминание е преминало под патронажа на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, а сред дарителите е бил и Съветът на Европа.

Христо Николов

Leave a Reply