Други, Зимни спортове, Новини, Спорт

И тунизийски генерал уважи празника на стрелците и биатлонистите

Станимир Дерлипански

Гости има много нашият град по случай своя празник, но само привържениците на биатлона и стрелбата могат да се похвалят с такъв рядък и необичаен гост – Станимир Дерлипански, капитан от Българската армия и Френската жандармерия, генерал от армиите на Алжир и Тунис. Привечер на 18 август той заедно с майка си се отбиха на самоковското стрелбище /над стадиона/.
Любезните домакини почерпиха с бобена чорба и курбан както тях, така и другите си многобройни гости, приятели, деятели и активисти на биатлона. Сред тях бяха семейство Аневи, Секулови, Гълъбови, Паунови, инж. Димитър Машев, инж. Благовест Гамалов, бившите стрелци Петър Паунов, Славчо Змияров, Валентин Пенов… Всеки получи за спомен шапка с емблемата на клуба лично от председателя на клуба по биатлон Димчо Петров.
Много бяха желаещите да пробват стрелковите си умения. В края на краищата бяха излъчени първенците. При жените – Лиляна Анева, Марияна Василева и Иванка Георгиева; при мъжете – Васил Тонев, Благовест Гамалов, д-р Христов; при младежите – Иван Христов, Вася Методиева, Христина Бояджиева. 7-8 съдии обслужваха желаещите. Главен съдия бе Емил Секулов. Спецален приз заслужи м. с. Васил Тонев, от когото са се учели поколения на спортен хъс и стрелба.
На място посетителите бяха запознати с оръжията и боеприпасите на стрелковия клуб и условията /не от най-добрите/, при които работят състезателите по биатлон от клуб „Рилски спортист”. Най-малките стреляха с обикновена въдушна пушка, а по-напредналите – с невероятните модели на чешката въздушна пушка “Збрьовка” /с нея тренират подрастващите състезатели по биатлон и стрелба в Самоков/.
От една година клубът по биатлон разполага с ново оръжие и нови мишени, закупени с лични средства и благодарение на помощта и съдействието на спонсори и доброжелатели. Тук тренират около 60 деца.
Привечер пристигна от Белмекен, където е бил съдия, и известният самоковски национал от близкото минало Кирил Василев.
Както и друга година, след стрелбите до обяд, празникът на радетелите на стрелбата продължи на масите под дърветата до късно вечерта със задушевни разговори и спомени от дните, когато стрелците и биатлонистите са се радвали на доста по-голямо внимание от страна на местната управа и обществеността.

Надка Вардарова

Leave a Reply