Новини, Образование

Йорданка Георгиева, най-младата учителка в Самоков: “Искам да съм от хората, които ще променят България към по-добро”

Най-младата учителка в Самоков през тази година е едва 22-годишната Йорданка Георгиева. Чаровната девойка, която е родена на 28 декември 1992 г., преподава английски език на учениците от СОУ „Отец Паисий”. Дани, както обича да я наричат познатите, е родена в Благоевград. Средното си образование придобива в Природо-математическата гимназия „Академик Сергей Павлович Корольов” в Благоевград. След това заминава за Англия, където се дипломира по специалност „Право” в северния град Нюкасъл. Тази година й е дебютна в учителската професия.

– Г-це Георгиева, трудно ли е да бъдеш учител в днешно време?
– На мен специално ми е доста лесно и приятно да се занимавам с деца. Много хора го намират за странно, дори съм чувала по мой адрес думите „луда”, „откачена”, и „Защо се занимаваш изобщо?”… На мен обаче ми е много приятно да бъда учител. Със сигурност има доста неща, които могат да бъдат променени в образователната система, но на мен засега ми харесва тази работа.
– Какво ви дава стимул да обучавате учениците?
– Последните три години прекарах в Англия и там бях заобиколена от хора, които казваха: „Няма никакъв смисъл да се връщаш и да работиш в България, там всичко е обречено…” В същото време обаче виждах и други хора, които решават да се върнат, които работят за България и постигат желаната промяна. Именно това е и причината, поради която се върнах тук. Не искам да бъда от хората, които постоянно мрънкат, а от тези, които се стремят да променят положението в страната ни към по-добро.
– Какви качества е нужно да притежава съвременният преподавател?
– Той трябва да харесва това, което прави, да бъде иновативен и наистина постоянно да има нови идеи. Съвременният учител трябва също така да бъде спокоен не само към децата, но и към недомислиците в образователната система, които понякога го нервират. Например, че трябва да се попълва на хартия едно и също нещо на пет различни места и т. н.
– Намерихте ли общ език с учениците си?
– Това може би учениците ще могат да кажат по-добре. Преподавам на 110 ученика и мисля, че с тях много се харесваме. Аз ги обожавам, а си мисля, че и те ме харесват. Постоянно например си правим селфита в междучасията със седмокласниците. Някои мои приятели ми споделяха, че ако учениците започнат да си правят селфита с мен, значи ме харесват. Като цяло си мисля, че се разбираме много добре с децата и комуникацията между нас е отлична.
– В този смисъл предимство ли е младостта?
– В някои случаи – да, в някои – не. Определено ми липсва опит. Но мисля, че малката разлика в годините с моите ученици често ми помага – мога да използвам неща, които те гледат и слушат /филми и музика/, и да ги вмъквам в часовете, за да им е по-интересно. Така си намираме общи теми за разговор и смятам, че това ги мотивира допълнително.
– Как се справят подрастващите с ученето специално във вашите часове – отдава ли им се изучаването на английския език?
– Забелязвам голяма разлика специално по английски език в това, което виждам сега, и в това, което виждах като ученичка /не, че това бе много отдавна/. Сега подрастващите са заобиколени от английския език, който присъства постоянно в ежедневието им; ползват всекидневно интернет, където всичко е на английски. Е, разбира се, имат много пропуски и малко повече ги мързи от моето поколение, но като че ли доста по-лесно им се отдават нещата, понеже постоянно са заобиколени от езика.
– Какво ви дава и какво ви взема тази професия?
– Дава ми супер много нови емоции всеки ден. Не съм предполагала, че може да бъде толкова разнообразна и богата на цветове и емоции. Взема ми, хм, може би свободно време, но аз никога не съм обичала да имам време, което да се чудя какво да правя. Харесва ми, че винаги ми е запълнен денят.
– Това ли бе вашата детска мечта?
– Не, всъщност исках да бъда астрофизик. Но никога не съм отхвърляла учителската професия като вариант – мама постоянно ми казваше: „Никога не казвай никога, защото точно това ще се случи”. Радвам се, че животът ми се разви по този начин.
– Какво се случи с астрофизиката?
– Тя беше до към 7-8 клас, когато реших да уча в Природо-математическата гимназия в Благоевград, за да следвам тази своя мечта. Когато завърших средното си образование реших, че вече не ми се прави това и записах „Право” в Англия, което е коренно различно от астрофизиката. Накрая взех, че станах учител…
– Придобила сте висшето си образование в Англия. На какво залагат на Албиона в образователната си система?
– Мога да споделя моя опит, който имам от следването на право в университета. Там винаги залагахме на примери от реални ситуации. Не просто четяхме книгите със законите, учихме и дела. Непрекъснато имаше приложение на това, което изучавахме на теория.
– Напоследък в България се заговори, че студентите имат нужда от повече стаж в реална работна среда. Как е положението в Англия?
– Там още от първата година може да отидеш на стаж. Учениците дори се възползват от това по време на училищния си живот, където непрекъснато се залага на извънкласните дейности. Още от училище децата знаят, че когато имат свободно време или ваканция, могат да го вложат в нещо продуктивно, което да има полза за бъдещото им развитие.
– Могат ли да бъдат заимствани в България някои от посочените от вас предимства?
– Със сигурност могат да бъдат заимствани черти не само от английската, но от всяка една образователна система. Не бих казала, че съм достатъчно запозната с английската, защото опитът ми там е предимно от университета. Знам обаче, че във Великобритания се залага повече на изграждането на самата общност в училището – в почти всяко училище има плакати с постиженията на учениците, с послания като „Много сме добри”, „Ще се справим” и т. н. Всяко училище си има мото, което сплотява учениците. Тези неща липсват много на България и си мисля, че ще окажат позитивно влияние, ако ги има и тук.
– Как обаче се озовахте в Самоков?
– Аз съм учителка във фондация „Заедно в час”. Преди началото на учебната година казах, че нямам претенции в кой град ще ме изпратят да преподавам. Имах едно-единствено изискване – да има планина около въпросното място. От фондацията ме попитаха: „Как ти звучи Самоков”? На мен ми звучеше страхотно и сега се радвам, че съм тук. Вече успях да посетя и района около хижа „Мальовица”, който ми хареса изключително много.
– Свикнахте ли вече с живота в града, какво ви прави впечатление тук?
– Започвам да свиквам най-вече с ниските температури /смее се/. За жалост, не бих казала, че съм успяла да разгледам града толкова много, колкото ми се иска. Така че имам още много за проучване. Иначе ми прави впечатление, че диалектът тук е много близък до този в Благоевград, което въобще не очаквах.
– Какво ще си пожелаете през новата година?
– Да продължава да бъде все толкова интензивно и различно всичко, което се случва в училище. А на всички останали хора искам да пожелая да не спират да вярват в себе си, в децата на България и в България като цяло!

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply