История, Култура, Новини, Статии, коментари

Какво казва Паисий още в заглавието на своята „История”

Мария Деянова

През 2011 г. е публикувано фототипно издание на оригиналния труд на йеромонах Неофит Рилец „Описание на Рилския манастир” /134 стр./ с предговор и речникови пояснения от доц. Е. Тачева от Югозападния университет „Неофит Рилски”. На с. 1 в „Описанието”, като очертава географското положение на манастира, Неофит Рилски пише в забележка под линия: „Разлогъ несть имя града но епархии, такава сиречь епархия, която обыкновенно в туркия се именува каза /округъ/” и т. н.
По-нататък на с. 7 той отново идентифицира значенията на думите епархия и каза: „…средата на тая пустиня… е заобиколена отъ четырите предреченни епархии /кази/, сиречь оть Самоковската и Дупничката оть камъ восточната и северната страна…, а отъ Джумайлиската и Разлошката оть западната и полуденната”.
Значението на думата каза в Кратка българска енциклопедия /изд. БАН/ се обяснява така: „Каза /тур. от араб./ – административно-териториална единица /околия/ в Османската империя, поделение на санджака”. Санджакът пък се определя като „военно-административната териториална единица /окръг/ в Османската империя”.
Че Неофит Рилски не схваща тези четири „епархии” в тяхното значение според църковното право – „църковно-административна единица, управлявана от архиерей” /според речниците за чужди думи/ – е ясно от това, че в неговото време не е съществувала Дупнишка епархия, а Разложка и Джумайска никога не е имало, следователно става дума за кази, т. е. околии.
Неофит Рилски свидетелства, че синонимията на думите каза и епархия е била нещо обикновено. Понеже епархия е термин от църковното управление, ясно е, че тя е обичайната в средите на духовенството. Самият той, както виждаме, редовно си служи с нея, а каза поставя в скоби, за да я поясни на читателите миряни. А след като един Неофит Рилски – най-интелигентният, най-образованият, най-културният между възрожденците по негово време, по мнението на О. М. Бодянски /руски славист, отблизо осведомен в българските проблеми/ – предпочита да употребява епархия вместо каза, имаме право да заключим, че и за Паисий Хилендарски именно тя, а не турският официален термин, е била обичайната.
И действително, на л. 11 а-б пише: „Паки царъ Крунъ и Михаилъ узели от грци епархиа Софиска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмишка, Едрене /гр. Одрин, поставен в едни ред с църковни епархии?! – М. Д./ и населили по тия страни и епархии народъ болгарски”.
По времето на хан Крум /нач. ІХ в./ не е съществувала Самоковска епархия, защото не е съществувал Самоков. Паисий явно подразбира земите около съвременния нему Самоков, територията на самоковските /от позицията на ХVІІІ в.!/ околности. По същия начин е означил и териториите около съвременните му селища Струмица, Щип и Едрене – земи, заселени с непокръстени славяни.
Когато е имал предвид епархия в църковния смисъл той изрично го е посочил: „А когда имеяли и грчка земла… под собою… патриархъ болгарски… заповедал надъ свои епископи свещеници, а въ чужди епархии духовни не са владали, но царско воинство.” /л. 61а/
Трябва да имаме предвид и неоспорвания от никой изследовател светски характер на съдържанието на „История славянобългарска”, и патриотичния му дух. В контекста на всичко това не е ли правомерен и логичен изводът ни, че и в заглавието на своята книга Отец Паисий е употребил думата епархия вместо турцизма каза? Че е съобщил по „обикновения” сред духовниците начин, че е дошъл „в светите гори Атонски” от Самоковската околия?
Не виждам пречка за такова заключение. Във всеки случай йеромонах Неофит Рилски не би бил против!

Leave a Reply