Новини, Читателски

Какво става с гората на Пашаница?

Кой ще ми каже какво става с гората на Пашаница? Река от… посечени вековни дървета. Сърцето ми плаче с кървави сълзи…
Повече от десет години не се бях качвала на планината. Тази планина, която години наред сме прекосявали за горски ягоди и билки, водени от планинарките Мария Пантелеева и Люба Шишкова, не е вече същата. Обърках се на няколко пъти, защото не открих нивите, където някога се садеха картофи. Сега те са обрасли с треви и храсталаци.
Бродейки из гората, неусетно се озовахме при някакви развалини от къщички. Там, където някога е звучал детски смях, сега се разхождаха коне. Срещнахме и няколко жени – „калинки”, дошли да пометат асфалта по шосето Боровец – Бели Искър.
Тръгнахме по друг път и изведнъж цялото село видяхме като на длан – увеличило се двойно, че и тройно. Тук именно, на този път, лежат окървавените трупове на вековните дървета. Дъхът ми спира, макар че ми се иска да ревна с пълен глас: „Ехо, белоискровци, спите ли, събудете се!…”
Отново се връщаме да търсим изгубената пътека и се озоваваме при изпепелените останки на една млада горичка. Тъга…
Каква е равносметката? Вековното се посича, младото се изгаря и накрая – голи баири!…

М. Асенова

Leave a Reply