Новини, Статии, коментари, Шарен свят

Как бе почистен гробищният парк на Маджаре и още нещо…

Църквата в Маджаре

По следите на едно писмо

В редакцията преди няколко дни получихме писмо, в което пишеше:
„Доскоро гробищният парк в Маджаре приличаше на непроходима джунгла. С големи усилия някои наши съселяни прокарваха пътечки между гробовете около двете големи задушници – Черешовата и Архангеловата, но само няколко седмици след това тези пътечки се заличаваха. Храсталаци, къпини, малинаж, коприви, дори дървета започнаха да израстват и да задушават алеите.
Многократните настоявания пред кмета на селото не срещнаха отзив, макар че групата към кметството от 6 трудоспособни мъже и жени ежедневно се шляе по площада и тротоарите и имитира някаква работа.
Наскоро обаче се случи чудо. Дъщерята и внукът на Василка Манчева, които живеят в Панчарево, финансираха и изпълниха благородно начинание. Сега гробищният парк е променен – с изрядни алеи и вече с малък параклис на входа. Всичко това направиха само за 4 дни Венета и Стефан с баба Василка и 6-7 ентусиасти от селото. Благодарим им от сърце!
Възмутени сме обаче от кмета на селото. Многократните искания от местните жителите периодично да се организира поддържането на гробищния парк и да се ангажира за това групата към кметството срещнаха категоричен отказ. На молбата от живеещите в Панчарево майка и син към кмета за помощ и организация, той отговорил: „Това не е моя работа.” След свършената прекрасна работа чакат за извозване около един камион отпадъци пред входа на гробищния парк. При напомнянето на наши съселяни към кмета да се извозят тези отпадъци, отговорът е: „Който ги е трупал – да си ги изкарва…”
Суха е и чешмата пред гробищния парк, която кметът спря преди две-три години. Кога тя ще протече отново?”

Писмото бе от „група възмутени и благодарни маджарци”, т. е. анонимно. Въпреки това решихме да не го оставяме без проверка и коментар, тъй като повдигаше по същество важни въпроси, свързани с проблеми на доста хора и с управлението на едно селище.

Кметът на Маджаре Иван Марков бе категоричен в отговорите си. На 13 август пред представител на вестника той оцени като „чудесна” и „страхотна” осъществената идея за почистване на гробищния парк в селото, но същевременно подчерта, че никой от инициаторите не е говорил предварително с него по въпроса и че са лишени от всякаква логика твърденията, че той е бил едва ли не против и не е искал да помогне. „Напротив, въпреки че преди това не бяха разговаряли с мен и направо дадоха листовка-покана към жителите на селото от тяхно и мое име за почистване на гробищния парк, аз откликнах, размножихме поканата и я поставихме на няколко видни места в селото – на автоспирките, на магазини и пр. Независимо от всичко, това бе добра инициатива и всички, които участваха в нея свършиха прекрасна работа, стана истинско чудо – сега всичко там е окосено, изчистено, подредено”, поясни кметът.
Той отхвърли като абсолютно неверни твърденията, че е казвал, че не е негова работа да чисти гробищния парк, че е заявявал „Който ги е трупал там боклуците, да си ги изкарва” и пр. „Истината е, че с работниците преди няколко дни изкарахме целия боклук, който бе натрупан при входа на парка след почистването му. И не един камион, а два трактора боклук прекарахме”, допълни Марков.
Поставена е била и табела да не се замърсява районът.
Кметът припомни, че преди две години също от гробищния парк са били изкарани „три УАЗ-ки” боклук и че наблизо има и два контейнера, чието предназначение е точно такова – за отпадъци. Но някои хора не се съобразявали и продължавали да замърсяват…
Във връзка с обвиненията, че не се използва целесъобразно групата, която работи по програма за заетост към кметството, Ив. Марков обясни, че тези хора не могат да се пращат на всякаква работа, те са назначени като озеленители, работници по подръжка на пътищата и др. „Колежката от Ковачевци я глобиха дори, че беше накарала нейните хора по програмата да пренасят някакви шкафове”, защити се кметът, който е втори мандат начело на Маджаре.
Според Марков чешмата пред входа на гробищата пък не тече от времето, когато той не е бил още избран за управник на селото. „През миналата година направихме опит да ремонтираме водопровода – до водохващането има около 200 метра. Смятам, че можем да се справим с този проблем, да се поставят нови, по-широки тръби и водата да протече отново”, заключи кметът.
Ясно е, че независимо от взаимно изключващите се твърдения, е свършена добра работа. Гробищният парк на Маджаре е почистен може би както никога. Изграден е и малък параклис. Събраният боклук вече не грози входа. Остава чешмата наистина да се пусне в действие. Това е просто наложително и не се нуждае от аргументи. Може би е необходимо кметската управа и жителите /или поне част от тях/ да си изяснят проблемите и възможни недоразумения и заедно да се справят с това, което ги тормози. Вижда се, че когато има инициатива и повече хора впрегнат сили, може да се направи дори и това, което се е смятало едва ли не за немислимо…

„Приятел”

Leave a Reply