Новини, Политика

Как гласуваха ромите

Христо Николов, експерт по ромските въпроси, предостави статистически данни и направи някои изводи във връзка с участието на ромите от Самоков и района в изборите за президент, кмет на общината и общински съветници през октомври.
Хр. Николов бе тогава и кандидат за кмет от името на партия “Солидарност”.
В предоставените данни се визира преди всичко становището на избирателите от 32-а, 33-а, 34-а и 35-а секция /разположени в училищата “Д-р Петър Берон”, “Христо Максимов” и “Неофит Рилски”/, в които са включени само гласоподаватели-роми.
На първия тур /23 октомври/ във вота за президент от общо 3599 избиратели в 4-те секции са гласували 2219 души – 61,7 %. На балотажа от 3596 гласоподаватели бюлетина са пуснали 1614 души – 44,9 %.
Действителните гласове са съответно 1749 и 1503, а недействителните – 470 и 111. Големият брой на недействителните гласове само до известна степен се преценява като липса на достатъчна грамотност. Смята се, че значителна част от тях са израз на протест срещу политиците и специално срещу опитите за постигане на т. нар. контролиран вот.
При общо 18 кандидатури за президент ромите са гласували за 16. Най-много гласове в първия тур са събрали Ивайло Калфин – 1355, Мария Капон /Единна народна партия/ – 68, Росен Плевнелиев – 60, Меглена Кунева – 55, Андрей Чорбанов – 33, Атанас Семов – 25, Алексей Петров – 24, Николай Ненчев – 23, Волен Сидеров – 18 и т. н. Гласувалите общо на този тур са 1748.
Прави впечатление, че независимо от големия им абсолютен брой гласовете за Калфин на втория тур са намалели на 1276, докато за Плевнелиев са се увеличили от 60 на 255.
Класацията на ромите за кмет в първия тур изглежда така: Александър Методиев – 1518 гласа, Владимир Георгиев – 184, Янко Щерьов – 77, Цветан Сичанов – 39, Владимир Владимиров – 37, Христо Николов – 30 и пр.
На втория тур, когато са останали двамата кандидати с най-много гласове в общината – Вл. Георгиев и Цв. Сичанов, за първия са пуснали бюлетина 1157, а за втория – 338 роми. Около 300 и в двата случая са били празните бюлетини, което се оценява като протест срещу контролирания вот, като нежелание да се припознае даден кандидат за кмет, както и като протест срещу това да караш човек да гласува против волята си.
“Многобоя” в листите за общински съветници печели ДПС-Евророма с 1592 бюлетини, следвана от БСП – 97, ДРОМ – 84, БСДП – 39, НДСВ – 37, ГЕРБ – 31, “Солидарност” – 26, ЛИДЕР – 11, ЕНП – 10 и др. И тук от общо 2220 бюлетини 234 /10,5 %/ са недействителни.
От тримата кандидати за кметове-роми в градската част 474 роми са гласували за Ал. Методиев, 144 – за Я. Щерьов, а 49 – за Хр. Николов. Подобно е съотношението и в селата.
Ромите, живеещи извън Седми квартал, и тези в селата са дали 521 гласа за съветниците на ДПС-Евророма. В подреждането следват кандидатите на ДРОМ – 120 гласа, на “Солидарност” – 56 и ЕНП – 30 /това са 4-те листи, съставени главно от роми/. Данните показват, че ромите, живеещи извън “гетото”, предпочитат да имат кмет ром, но не и съветници – роми. В “махалата” пък положението е обратното.
427 етнически българи са гласували за кмет-ром, което според Николов показва, че българската общност като цяло се е показала по-толерантна от ромската. Равносметката, казва той, сочи и по-голямата интеграция на ромите, живеещи извън Седми квартал.
Разликата в гласуването за кметове и съветници показва още, че ромите като цяло предпочитат да имат повече кмет-ром, отколкото съветници-роми. А в ромската махала предпочитат да имат преди всичко съветници-роми, а не толкова кмет от своята етническа общност.
Тримата претенденти за кмет – роми според получените гласове в Седми квартал се подреждат така: Методиев, Николов, Щерьов. Подобно е положението и при листите със съветници-роми.
В града пък извън “махалата” води Щерьов пред Методиев и Николов. В селата пръв е Методиев, следван от Щерьов и Николов.
Като цяло е слабо желанието на ромите от Седми квартал да се интегрират, твърди въз основа на получените резултати Хр. Николов. Според него след събитията в Катуница в навечерието на изборите ромите като цяло са се капсулирали, докато на повечето българи националистическата вълна не е оказала влияние.
В заключение Николов отбелязва, че антипатията към политиката сред ромската общност е огромна. Въпреки че много хора са гласували за даден кандидат или кандидати, мнозина от тях изобщо не могат да мотивират със смислени доводи своя избор. Оказва се, че на практика голям брой роми нямат мнение. И това още веднъж говори в полза на съмненията за контролиран вот, заявява Николов. Той обобщава, че голяма част от ромите гласуват според очакванията си за заплахи или облаги, без много да размишляват кое наистина е полезно и кои са най-подходящите кандидати за кмет, съветници и президент за тях и за обществото.

Leave a Reply