Как изчистихме Самоков за един ден…

Дали можем да изчистим България за един ден, след като сме я заривали с боклуци 364 дни в годината?
След инициативата на bTV и акцията в града ни от края на април все още има много „депа” за смет. Едно от тях е автобусната спирка при болницата. Тук работниците от петдневките си натрупват чашките от кафето и хартиите от закуските. А защо ли е пропаднал покривът на спирката?
По бул. „Искър”, между двата моста, наши „работливи” съграждани са отвлекли капаците на шахтите, а тях са превърнали в кошчета за смет.
Иска ми се да знам кой е майсторът на кошчетата около спирките. Защо дъното им е без отвори за оттичане на водата? Още след първата зима тези кошчета остават без дъно. За това ли се харчат парите от данъците на гражданите?

Друго „депо” за смет и опасност за хората е немалката дупка в шахтата при Долния мост. Следващото е сградата в съседство с кафене „Мишел”, която се използва успешно, както е ставало въпрос и друг път, и за… обществена тоалетна.
Камиони строителни отпадъци се изсипват до Шишмановите кладенци /на гърба на единствения почти вече завод в Самоков/. Водата в тези кладенци е толкова чиста, че може да стои в бутилка една година, без да се появи утайка. Ако тези кладенци бяха в друга държава, щяха да ги направят туристическа дестинация, щяха да ги включат в забележителностите на града и легендата за тях щеше да бъде изписана на табела…
Изреждайки грозните картинки в Самоков, с умиление и тъга си спомням за чудесната градинка пред банята с фонтани, пейки за влюбените и жив плет; за прекрасното езеро до моста, от което са останали само плачещите върби; за лятната градина зад ресторант „Славянка” /зад сградата на ДСК/, откъдето се чуваше романтична музика.
Бих искала да приканя истинските самоковци към по-будна гражданска позиция за града, в който живеем и който ще оставим на идните поколения.

Теменужка Маринкова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*