Как селското чедо на Багренци стана почетен гражданин на Самоков

Художникът Васил Чакъров на 80 години

Васил Чакъров е роден на 30 април 1934 г. в с. Багренци, Кюстендилско. През 1953-1955 г. следва в Учителския институт в Дупница, а през 1957 г. за пръв път участва в изложба в Кюстендил. През същата година идва като учител по рисуване в Самоковския край – в Ярлово, а от началото на 60-те до пенсионирането си е учител в Самоков.
В 1965 г. участва в изложба на художниците от София, а на следващата година получава златен медал за живопис от Велико Търново. Самостоятелна изложба в кюстендилската галерия „Владимир Димитров-Майстора” открива през 1973 г. В 1979 г. вече е член на Съюза на българските художници. През същата година урежда самостоятелна изложба в София. Следват поредица от самостоятелни изложби в столицата, както и в Пловдив, Самоков и Кюстендил. Участва и в много общи художествени изложби на СБХ, в колективни изложби на българските художници в чужбина. Майстор на карикатурата, взема участие и в Шестото и Седмото международно биенале на хумора в Габрово.
Негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Кюстендил, Самоков, Благоевград, Сливен, Добрич, Балчик, Домът на хумора в Габрово, Министерството на образованието и науката, учреждения и частни лица. Творби на художника има и в Германия, Франция, Италия, Гърция, Израел, Мексико, САЩ и др.
В началото на новия век получава ново голямо признание за резултатния си творчески труд. Удостоен е с националната награда за изобразително изкуство „Захарий Зограф” и е избран за почетен гражданин на Самоков.

“Като войник един приятел ми разказваше, че било хубаво много в Ярлово – имало хотел, голямо училище. Отначало си бях харесал Самоков – природа, планина.После той ме запали за Ярлово. Реших там да отида. И какво – то една стаичка с две-три пружини, на които който закъса, спи. Къде ти хотел… Ама останах. После ми разказваха, че имало двама кандидати за Ярлово, гледали ни на снимка и мен ме харесали повече от инспектората. Та почнах там. Направихме изложба с децата в мацето на училището. А там – всичко във вода, мухъл. Облепихме стените с платно. Наредихме изложбата. Идваха инспектори. Харесаха много. Един даже ми вика – Що правиш в това село, ти не си за тука. После ме назначиха в Самоков за учител…”

Васил Чакъров – Чак

Ценители на изкуството за Чак

„Един човек от Кюстендилския край – рисунките му от родното Багренци са сред най-сърдечното, което е създал. После свързал живота си със славния от векове Самоков. И най-важното: Васил Чакъров като човек и художник – в абсолютния смисъл на думата – е самосъздал се. Щрих по щрих, резец след резец той е дълбал върху себе си – върху лика си и мислите си, върху талазите от напиращи чувства, година след година, ден след ден, нощ след нощ. Дълбал в себе си и себе си, а духът му кръжал наблизо и далеч. Той си бил в Самоков, а всъщност се срещал с Веласкес и Матис, с Ран Босилек и Трифон Кунев, с Александър Мутафов, Божинов, Бешков и с кого ли не… В Самоков живее един чудо човек и художник.” – Ружа Маринска

х х х

“За всеки, дори и за посветения в живота на българското изкуство, срещата с Васил Чакъров е откритие – откритие, родено в народната душа, отгледано в изпитанията на народната мъка и изведено като изкуство в една акварелна живопис, в която приказно и поетично, битово и романтично, модерно и класично живеят в едно органично единство – примирени и смирени от духовна вяра, която връща надеждата в смисъла и живота на изкуството” – Светлин Русев

х х х

“…Какъв рядък талант, какъв огромен труд! И това е само част от неговото творчество. Ние, зрителите, на които се поднася крайния завършен продукт, какво знаем ние за раждането на една картина? То е дълъг процес, и като всяко раждане и мъчителен, и нелек, и изискващ труд и всеотдаване.
Аскетичният образ на Чакъров внушава респект и говори сам за това. Лесно е да бъдеш голям в изкуството, ако избягаш от товара и задълженията на нормалния човешки живот, но той е избрал по-трудния и по-плодотворен житейски път. И ни кара да се учудваме – как успява да се вмести във вечно нестигащото време – не само като творец, но и като гражданин, и педагог, и съпруг и баща, отгледал прекрасни деца /за това, разбира се, голяма заслуга има и избраната другарка в живота/.
Не веднъж съм се удивлявала на това – с какъв искрен възторг, с младежко вълнение и трепет пристъпва той към големите творци и техните шедьоври! Положително и това е допринесло, за да изгради у себе си завидна култура и вкус, често липсващи при дипломирани и много специализирали художници…” – Росица Тренкова

х х х

“…Като се взрем с професионално око в неговия начин на работа, виждаме в нея нещо познато от джаза – хем всичко е увлекателно като импровизация, хем е напълно закономерно и убедително като въздействие….” – Димитър Димитров