Новини, Туризъм

Как се става планински спасител

Планинските спасители в страната са около 500. Но огромната част от тези хора – 92-93 %, са доброволци. Т. е. хора, които в нормалния живот имат друга заетост, но са се заангажирали да си отделят от времето, знанията, възможностите, за да правят това нещо в планината и то 24 часа, седем дни в седмицата.
Всяка такава структура трябва да има хора и на пълен работен ден – има оперативна дейност, административна работа. Всеки щатен планински спасител е започнал като доброволец. В някакъв момент от неговото развитие, и ако се наложи, доброволецът се превръща в щатен планински спасител.
В страната имаме 32 отряда. Кандидатите за планински спасители първо трябва да се запознаят с района, с хората, изобщо да им стане ясно с какво се захващат, дали ще имат възможност да си отделят от времето, ще имат ли нужните технически възможности – ум, умения и т. н. Ако отрядът прецени, че този човек е вече знаещ и има нужда от него, той се изпраща на курс.
Първите курсове са за стажант планински спасители – зимен и летен профил, по осем дни. От няколко години насам те се провеждат на Витоша, в района на хижа „Алеко”. Необходимо е кандидатите да минат през пет етапа на обучение и изпит – за владеене на ски техника, знания за медицина и обща биология, знания за ориентиране, работа с компас и карта, знания по география – за местоположението на планини, местности.
Тези неща са много важни. И не на последно място – защото голяма част от нашата работа се концентрира в достигането и оказването на помощ на пострадали, а когато се наложи и транспортиране, тогава се намесва и т. нар. алпийска техника. Най-лоши резултати има около владеенето на ски техниката.
На по-късен етап се провеждат т. нар. специализирани курсове. Имаме три такива курса, които са ежетодни. Единият е за работа при лавинни нещастия, другият е за работа на скали, а третият е за работа изобщо в трудни условия. След като преминат тези етапи, спасителите могат да се явят на изпит за старши спасители. Едно от най-сложните неща е не само да се научат да работят с техниката, но и как ще приложат уменията си в ситуация на стрес.
Кое мотивира спасителите? На първо място човек трябва да бъде планинар и да носи това в цялата си същност. Второ, той наистина да изпитва нужда и да действа безвъзмездно.
За да работи качествено един планински спасител, са нужни много знания, много екипировка, много средства. За съжаление, в държавата ни, поне на този етап, все още донякъде е на мускули всичко това.  Искаме да стигнем другите държави, които са напред във всичката тази дейност. Но трябва много.
Аз лично отначало виждах планинското спасяване като една доста различна дейност. За съжаление няма кой да те подготви, че ти всъщност ще се сблъскваш с човешки неволи, с тъга, с мъка, с несгоди. Тук е тънкият момент как ще успееш да преодолееш това и да не го смъкнеш надолу със себе си. Още повече – да не го закараш при семейството си. Как ще успееш да се възстановиш от всичко това, за да може на другия ден пак да си работоспособен…
Чувал съм хора да казват: „Това, вашето, е диагноза”. Или: „Ти си се родил такъв”; „То няма никакъв финансов смисъл, как изобщо издържате?”. Отговор на тези въпроси няма, но въпреки това ние правим каквото трябва. При обучението на кандидат-спасителите им се задава точно този въпрос: „Защо искаш да станеш спасител?”. Но ако отговорът е просто защото е искал да помогне на някого – ами ти всъщност можеш да помагаш на всеки и някъде долу, не в планината. Можеш да му преместиш дървата, можеш просто да го подкрепиш – това е пак някаква помощ. Докато тук, при нас, тази помощ е свързана с доста знания, с доста усилия, с поддържане и на физическа форма.
Много важно е да не се паникьосваш, също така да си склонен да вземеш бързи решения и то в трудни ситуации.

/Из интервю на Коко Димов, началник на Учебния отдел на Планинската спасителна служба към Българския червен кръст, пред радио „Фокус”. Заглавието е на „Приятел”/

Leave a Reply