Как и кога Фидел Кастро гостува на Бели Искър

Фидел Кастро /вдясно/ в дома на Васил Дамянов

Преди дни светът се раздели с една от най-харизматичните личности на миналия и сегашния век – ръководителят на кубинската революция Фидел Кастро. Смъртта на 90-годишния дългогодишен президент на Куба е повод да си припомним, че преди 4 десетилетия, по време на официалното си посещение в България, той гостува и в нашия край – в Боровец и Бели Искър. Към паметното събитие ни връщат в спомените си тогавашният и сегашен кмет на селото Крум Георгиев и бившият директор на местното училище и председател на читалището Петър Ангелов.

Крум Георгиев: „На 9 март 1976 г. тръгнах на обяд към дома си, когато ме срещнаха две черни коли. От тях излязоха няколко мъже в кожени якета и ми казаха, че търсят кмета на Бели Искър. Отговорих им, че аз съм кметът. Тогава единият от тях ми съобщи, че след около час селото ни ще бъде посетено от Фидел Кастро, който бил в двореца “Бистрица” в Боровец. Обадих се веднага на партийния секретар Васил Дамянов и на директора на училището Петър Ангелов, казах новината и на хората, които видях на улицата. През това време Фидел беше посетил жените на блока на ТКЗС, които почистваха малиновите насаждения, и беше разговарял с тях за живота им.
Влизайки в селото, той посещава къщата на Петър и Елена Георгини, интересува се за отглеждането на животните.
С Васил Дамянов тръгнахме да го посрещнем. Фидел беше облечен в син анцуг с бели черти, с гети, обуща и руска зимна шапка. Нашите баби му бяха подарили вече буркани с компоти от ягоди и малини.
Представихме се, преводачката му обясни кои сме и той сърдечно ни прегърна. Тръгнахме към площада. Хората се събираха и поздравяваха госта. Децата от училището му подариха кокичета.
Кастро посети кметството. Задаваше ми въпроси за живота на хората, с какво се занимават, колко получават за работата си в ТКЗС. Интересуваше се колко килограма картофи, ягоди и малини получаваме от декар, колко животни има в кооперативното и в личното стопанство, помага ли ни държавата. Сподели, че много добро впечатление му направили красивите къщи, подредените дворове, приветливите хора. „Това е едно малко градче в сравнение с нашите села”, възкликна Фидел.
През цялото време стоеше прав и пушеше тънки кубински пури.
Когато излязохме от кметството, на площада го посрещна почти цялото село. Имаше хора и от други села, и от Самоков – новината се бе разпространила много бързо.
Тръгнахме към дома на партийния секретар Васил Дамянов. В двора разбрахме, че Стоянка Терзийска е омесила баница за сина си Георги, който беше в София по това време. Помолихме я и тя предостави баницата на гостите. Беше я украсила с кокичета. Когато я подарихме на Фидел, охраната начело с ген. Кашев остана изненадана, защото баницата не беше проверена. Реагира и докторът, който беше с групата. Успокоихме генерала, като ние с Васил хапнахме първи. Тогава Фидел си взе едно парче, последваха го и неговите придружители.
Влязохме в хола на Васил и той предложи вино от черни боровинки. Около масата бяхме Фидел, испанският посланик, Васил и аз. При вземането на чашите Фидел остави тази пред него и взе отсрещната. Чукнахме се за българо-кубинската дружба. Изглежда виното хареса на госта, защото той сам си досипа още една чаша.
Докато Васил беше жив, пазеше чашите и беше отбелязал тази, от която пи Фидел Кастро.“

Петър Ангелов: „По време на посещението си в България през март 1976 г. Фидел Кастро отсяда в двореца „Царска Бистрица” в Боровец. На следващия ден пожелава да разгледа прекрасната природа около курорта. Всичко става съвсем не по протокол. Импровизирано, заедно с придружаващите го официални лица и охраната, поемат с колите по посока на нашето село.
Стигат до изключително атрактивната местност Соколец, на 3 км от селото, където спират и се разхождат. Изведнъж Кастро съзира в подножието Бели Искър и отсича: „Ще посетим това село!”. Цялата свита, начело с Фидел, се отправя пеша към селото. От двете страни на пътя са се ширнали блоковете на стопанството, където работят две групи мъже и жени. Гостите спират при тях и разговарят няколко минути. По-късно работещите на блока хора ни разказваха, че са им задавани въпроси за условията на труд, заплащането, битовите проблеми. Всички бяха силно впечатлени от сърдечността и непринудения разговор с Фидел.
В селото ни Кастро се отбива в двора и обора на семейство Елена и Петър Георгини, а по-късно се среща и с кмета Крум Георгиев.
Новината вече е плъзнала из Бели Искър и млади и стари се стичат към центъра. Хората са развълнувани, въодушевени. Трудно е да се предаде с думи каква невероятна еуфория беше!…
Фидел Кастро върви, прегърнал през рамо кмета и партийния секретар. Тримата с част от официалните гости влизат в кметството, където провеждат разговор за настоящето и бъдещето на Бели Искър.
Междувременно аз също бях уведомен за посещението и посрещнах Фидел в читалищната библиотека. Разговорът ни продължи 10-15 минути и си остава и досега незабравим спомен. За мен бе чест и гордост да беседвам със световноизвестна личност, заемаща свое място в историята и тогава, а и сега, след цели 40 години. Темите, които обсъдихме тогава, бяха свързани най-вече с това с колко тома разполага читалищната библиотека, откога датира, какъв е характерът на работата й, имат ли интерес хората от селото към нея. Интересът на Фидел бе жив и неподправен.
Накрая бях попитан какво е заплащането ми като председател на читалището и кой ме е назначил. Фидел не можа да скрие изненадата си, че за това не получавам никакво възнаграждение и че съм на тази длъжност повече от 25 години, а изборът е направен на общоселско събрание /по това време съвместявах работата си в читалището с длъжността учител и директор на местното училище/.
После Кастро посещава дома на Васил Дамянов. Посрещнат е изключително сърдечно, домакините го черпят с вино от черни боровинки и вкусна домашна баница, приготвена от Стоянка Терзийска.
Случаят с баницата също е много интересен. Домакините, естествено, не са подготвени за такова необичайно посещение. На помощ обаче им се притичва Стоянка. Тя била омесила баницата за детето си, което учеше в София, но като разбрала за госта, веднага предоставила традиционното нашенско ядене на домакините…
Междувременно селският площад се изпълни с хора, въодушевени и горди от височайшата визита. Учениците и учителите, напуснали масово училището, също бяха тук. Създаде се чудесна обстановка. Дори охраната се вдигна.
Това толкова неочаквано и толкова мило и непринудено посещение приключи без речи, без лозунги и излишен патос.
В сърцата си хората запазиха през годините ненакърнен спомена за добрия приятел на България и в частност на Бели Искър Фидел Кастро.
И днес, когато се връщам към това знаменателно събитие и правя аналог с настоящето, с противоречиви чувства отбелязвам къде сме ние и къде е далечната страна на Кастро – България по онова време наближаваше 9 млн. жители, а Куба имаше около 7 млн.; сега българите сме малко над 7 млн., а Куба е с около 11 млн. население. Тя бе призната официално /след десетки години ембарго/ и от най-големия си противник – САЩ.“

В разговор със селскостопански работници край с. Бели Искър

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*