Калково е не само бивше село, но и квартал на Търговище

Преди три години, във връзка с подготовката от издателство „Приятел“ на книга на Георги Захов за самоковските села Шишманово, Калково и Горни Пасарел /останали в средата на миналия век под водите на яз. „Искър“/, помолихме колегите от Регионалния исторически музей в Търговище за съдействие, тъй като в този областен град в Североизточна България съществува и сега квартал с името „Калково“.
Във в. „Приятел“ поместихме след това статия по темата от Светлана Аврамова, главен уредник в музея. Преди дни Св. Аврамова ни изпрати ново, по-подробно изследване за този квартал, което поместваме тук с известни съкращения. Благодарим на г-жа Аврамова за професионалната работа и съпричастието. Оставаме с надежда, че жители на този квартал или техни наследници ще хвърлят повече светлина по този въпрос, свързан косвено с историята на нашия край.

„Калково“ – квартал на Търговище

„Калково” е квартал на Търговище днес. Докъм средата на отминалия ХХ век името Калково е носело село в Софийски окръг, заличено с Указ 313, обнародван на 29 октомври 1954 г. А е заличено, защото селото и землището му попадат в чашата на яз. „Искър”.
Отговор на въпроса защо именно в Търговище са се заселили част от жителите на с. Калково предстои да се потърси в Централен държавен архив – София. По-долу ще бъде споделена известната досега по запазени документи в Държавен архив – Търговище и публикации в местната преса информация.
От издирените документи е видно, че строителен обект „Жилища на преселници” – 13 бр. при Държавното земеделско стопанство /ДЗС/ – Търговище е бил заплануван за изпълнение през 1953 г. Инвеститор е Министерството на земеделието /МЗ/, организация-изпълнител – ДСУ–Русе, Стройрайон Търговище, с групов ръководител Никола Дончев и ръководител на строителния обект Тоню Вичев Стефанов. Протокол за привременно приемане на този обект е утвърден на 15 май 1955 г.
През 1954 г. е заплануван за изпълнение още един обект – „Жилища за преселници” – 32 бр., от които: 14 бр. тристайни, 14 бр. двустайни и 4 бр. едностайни, намиращи се при ДЗС край гр. Търговище. Отново инвеститор е МЗ, организация-изпълнител е ДСУ–Русе, Стройрайон Търговище, групов ръководител е Никола Дончев, а ръководител на обекта – Тоню Стефанов. Протокол за привременно приемане е утвърден на 24 септември 1955 г.
От 19 ноември до 31 декември 1954 г. се работи на обект „Мрежа ниско напрежение при селището за преселници” към ДЗС – Търговище. От протокола за окончателно приемане на обекта е видно, че инвеститор е МЗ, организация–изпълнител е Областни ел. строежи – Коларовград /дн. Шумен; Търговище става окръжен център през 1959 г./, групов ръководител е Ст. Петров, а ръководител на строителния обект – Коста Стоилов.
От протокола по-нататък научаваме, че в изпълнение на заповед на зам.- министъра на земеделието от 31 януари 1955 г. на 7 март с. г. комисия от представители на Околийския народен съвет – Търговище, Областни ел. строежи – Коларовград /Шумен/, ДЗС – Търговище, Инвеститорски контрол при МЗ и др. е отишла на самото място, проучила е проектно-сметната документация, договора и приложенията му. Комисията констатира, че обектът е завършен в предвидения срок – 31 декември 1954 г. Има обаче и някои неизпълнени работи. Стълбовете не са номерирани, 8 броя от тях са наклонени, 7 стълба са поставени в дворовете на жилищата и др. Комисията приема обекта „привременно и окончателно“, като дава препоръки за отстраняване на допуснатите нередности.
И в самото село Калково се готвят за Търговище, за което свидетелства запазеният в Държавен архив – Търговище протокол. На 27 април 1954 г. се е събрала комисия в състав: Йордан Цолов и Георги Гаджев – представители на МЗ, Владо Илиев – председател на местния народен съвет, и Стойко Благоев Стоймиров – секретар на БКП в с. Калково, която да разпредели къщите в ДЗС – Търговище между преселниците, определени за изселване в същото стопанство.
Теглен е жребий за разпределение на построените къщи. Определени за изселване калковчани са:

  1. Крум Мих. Занев
  2. Манол Пенев Христов
  3. Михаил Крумов Занев
  4. Христо Стоилов Низамски
  5. Ангел Гроздев Кръстев
  6. Ангел Алекс. Бачорски
  7. Аспарух Кръстов Манчов
  8. Ангел Гроздев Златев
  9. Владо Илиев Николов
  10. Васил Христов Петров
  11. Васил Стоев Жарков
  12. Димитър Гюров Лазов
  13. Димитър Тодоров Колев
  14. Димитър Славев Зашов
  15. Димитър Михайлов Галев
  16. Златан Георгиев Манчов
  17. Йордан Грозданов Велинов
  18. Йордан Станоев Мутафчийски
  19. Йордан Кръстов Манчов
  20. Йордан Михайлов Жарков
  21. Манол Василев Христов
  22. Манол Кръстев Почекански
  23. Никола Станоев Низамски
  24. Петър Митев Шехтов
  25. Петър Христов Златев
  26. Райчо Василев Христов
  27. Стайко Крумов Занев
  28. Филинка Панайотова Грозданова
  29. Георги Йорданов Мутафчийски
  30. Георги Спасов Янев
  31. Йордан Георгиев Ненков
  32. Любен Василев Манчов
  33. Михаил Гюров Деянов
  34. Манол Йорданов Мутафчийски
  35. Петър Димитров Стоичков
  36. Спас Николов Бачорски
  37. Спас Стоев Жарков
  38. Стоил Василев Манчов
  39. Стоян Петров Бачорски
  40. Стоил Пенев Христов
  41. Симеон Гроздев Банев
  42. Велика Спасова Михайлова
  43. Кръсто Петров Стоянчов
  44. Никола Иванов Блажов
  45. Илия Иванов Блажов

Кога и как те пристигат в Търговище, все още не документално известно.
По заповед на зам.-министъра на земеделието от 9 декември 1955 г. две комисии, съставени от представители на Окръжен народен съвет – Коларовград /Шумен/, ДЗС – Търговище, Околийски народен съвет – Търговище, Инвеститорски контрол  и др. на самото място проверяват състоянието на строителните обекти, проучват книжата и протоколите за привременно приемане и съставят протоколи за окончателно приемане на обектите. Протоколите свидетелстват, че комисиите са подходили отговорно, оглеждайки всяка къща, двор, улица.
На 30 декември 1955 г. е подписан протоколът за окончателно приемане на  строителен обект „Жилища на преселници” – 12 бр. при ДЗС – Търговище.   Комисията констатира, че няма неизвършени и недовършени работи, но посочва и ред недостатъци в извършените работи.
Комисията приема решение да се направи отбив общо от 1 600 лв. на строителната организация, по 100 лв. на жилище, които средства да се използват от инвеститора за отстраняване на конструктивните дефекти и неспазените изисквания по плана. На 24 януари 1956 г. протоколът е одобрен от Министерството на земеделието.
На 30 и 31 декември 1955 г. втората комисия работи по окончателното приемане на строителния обект „Жилища за преселници” – общо 32 бр. И тази комисия е огледала жилищата едно по едно и е дала своите забележки.
Построява се и водопровод. Още едно събитие от 1956 г. – през м. септември в „Калково” е открито квартално начално училище.
Според публикация в местната преса от 1992 г. построените в началото на 50-те години 48 еднотипни къщи не са собственост на никого, нямат нотариален акт, но за тях се плаща наем на… КОС /Комплексната опитна станция/ „Титко Черноколев”. Като нямат право да купят къщичките хората не рискуват да правят никакви ремонти и подобрения, защото утре може да ги изгонят оттам. Тъй като почти всички работят в КОС, а там си плащат и наема, ако напуснат работа, трябва да напуснат и домовете…
Канализация няма и всичко се изхвърля на пътя. Вода е докарана само до дворовете – там се мие, оттам се полива. Сигурно оттам се и къпят хората.
Това е положението, засвидетелствано от местни журналисти, към 2000 г.
Единственото напомняне за някаква цивилизация тук е електричеството и двата търговски обекта в самото начало на квартала – на по-чистото място: малка кръчмичка отдясно и малко магазинче отляво.
Разказва Манол Мутафчийски, 73-годишен – старейшина на квартала и квартирант на най-подредената къща и най-подредения двор: „Като заля язовир „Искър“ нашето село Калково, докараха ни тука. Казаха, че Министерството на земеделието ни построило тук друго село – като компенсация ли било, какво ли?… На мен ми бяха пратили писмо – четвърти ред, осма къща. Ей я къде е. В нея съм отгледал пет деца, сега по някой внук наминава… Точно 32 години работих в „Стефан Дечев”, сега си гледам десетина овчици. От първите заселници останах само аз. Другите, като видяха, че никой не ги керти, се запиляха по града и по други краища. Дойдоха хора от други далечни села – шопи, цигани, турци. Всички са на работа в Опитната станция. Ама никой от тях не е забил един гвоздей в къщата си. Че защо да забива, като утре може да го няма. Виж, да извади от някоя друга къща – бива. Ничия къща, ничие село, извън света сме. То че няма кой да ни погледне, ами няма кой да ни тури и една глоба барем: вода леем – водомери нямаме; сметище уж има определено – целият ни боклук на пътя; наеми плащаме – за какво, да ни пита човек…
38-годишен Манол Мутафчийски се преселва от с. Калково в кв. „Калково” на Търговище заедно със съпругата и трите си дъщери. По-късно тук се раждат и двамата му сина, които живеят в Търговище. Единият от тях – Огнян Манолов, споделя, че с брат си имат желание да закупят къщата. За нейното състояние се грижи 18-годишният син на Огнян – Анатолий. Всеки ден той изминава 6 км до квартала с велосипед, за да нахрани кокошките и зайците. „Дядо беше привикнал. Гледаше много животни – овце, прасета, зайци, домашни птици… Беше добър и весел човек”, спомня си Анатолий.
Дошлите от далечния Самоковски край хора са донесли тук своите обичаи, своя диалектен говор, своя поглед към света, своите носии.
Ето защо пак се обръщам към вас, наследниците на самоковските калковци, да споделите своите спомени, запазени в семейните архиви снимки и документи, може би и вещи. Така и иначе пъстрата картина… ще добие още един колоритен оттенък.

Светлана Аврамова,
гл. уредник в Регионален исторически музей – Търговище

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*