История, Култура, Новини, Статии, коментари, Туризъм

Каменната колиба край Бели Искър може да стане място за поклонение

В живописна местност и по красиви мостчета, построени на екопътеката “Бели Искър”, може неусетно да се стигне до историческата Каменна колиба

Петър Ангелов

В спомените на много възрастни хора от нашето село Бели Искър, отдавна преселили се в отвъдното, се говореше за срещите на местни жители с едни от най-видните дейци на ВМОРО – Яворов, Сандански, Гоце Делчев. Между революционните дейци и някои местни хора, като например между Яне Сандански и дядо Илия Заркин, се установили близки приятелски отношения, основани на взаимно доверие.
Бели Искър е било последно селище на свободна България при преминаването на революционерите към Пиринска Македония, която, както знаем, до 1912 г. е в пределите на Османската империя. Тук, в селото ни, четниците са си попълвали запасите от храна, дрехи и други необходими им неща, за да преминат след това по долината на река Бели Искър – през т. нар. Демир капия.
Границата между Княжество България и Османската империя е минавала на 18 км на юг от селото. Граничните постове през лятото са били на Грънчарското езеро,а през зимата – при сливането на Бели и Черни Искър – на Дервишкия пролом.
До Балканската война – октомври 1912 г., най-прекият път на дейците на революционното движение и четите от столицата за поробена Македония е минавал през Самоков и Бели Искър. Тук, в нашето село и в района около него, отсядали четниците, за да разузнаят къде са турските постове и къде е най-удобно да преминат границата.
Съдействие на революционните дейци оказвали много нашенци.
На 7-8 км южно от селото – Демир капия – има интересна природна даденост. От ледниковата епоха още са натрупани огромни морени и се е образувала пещера, която местни хора наричат Каменна колиба. Вътре камъните са наредени амфитеатрално /стъпаловидно/.
Тук непосредствено преди преминаване на четниците през границата за Македония са извършвани последните приготовления. В тази малка пещера преди 50-60 години са се укривали при много лошо време пастири, дървари, а и бракониери.
От тук минава през 1903 г. Гоце Делчев на път за Солун, както е известно от историята, за да отмени решението на революционния комитет за по-късна дата. Известно е също, че това не става и на връщане от Солун, край гр. Серес, на 4 май Гоце Делчев е убит.
При подготовката за едно от поредните преминавания на четници през селото ни на път за границата Лора Каравелова изпраща от София до Бели Искър Яворов. Тук, в селото, е направена снимка, на която личат ликовете на Лора и Яворов, на четници и деца.
Защо припомням тези събития, много от които са известни. Тази година ще има общонародно честване на 100-годишнината от началото на балканските войни и последвалите събития, оказали се със съдбоносно значение, за съжаление не много благоприятно, за народа ни.
Повод да споделя мое виждане за отразяване на юбилейната годишнина е и това, че преди около 20 години дойде при мен уредникът на музея към читалището в гр. Якоруда да търси документи и спомени от наши местни хора за дейността на някогашните четници при преминаването им през Бели Искър.
От своя страна той ми съобщи, че при тях, в музея, има интересни неща за събития, станали при преминаването на комитите през селото ни.
Уговорихме се на следваща среща в Бели Искър хората от Якоруда да ни запознаят с факти и събития, свързани с онова време отпреди около столетие, които на нас не са ни известни. За съжаление по-късно уредникът на музея в Якоруда почина и нашата уговорена среща за съвместна дейност така и не се осъществи.
Моя милост, кметът на селото ни и с личния ангажимент и превоз на г-н Перфанов от Самоков посетихме Якоруда през октомври миналата година. Там установихме връзка с наследниците на починалия музеен уредник и с наследници на деятели на ВМОРО /Вътрешната македоно-одринска революционна организация/. Решихме ние, жителите на Бели Искър, да почистим, обозначим и пригодим за посещение това историческо място – Каменна колиба, което се намира в непосредствена близост до еко пътеката в района на Демир капия, в границите на Национален парк “Рила”.
Това може да бъде направено с общи усилия и с не много финансови средства, част от които можем да осигурим.
Необходимо е обаче и съдействие от страна на Общината, НП “Рила” и други институции и организации. Смятаме, че идеята е навременна, актуална и може да се осъществи.

Петър Ангелов

Leave a Reply