Живот, Култура, Кухня, Новини, Статии, коментари

Картофени неволи

Нещата от живота

На днешно време майстор да си. Няма значение какъв. Най-добре от всичко да разбираш. Като Иван М. Не мислете, че от майсторлъка си изкарваше кой знае колко, все приятели и …приятелки го викаха, роднини, близки. Как да им взима парите като знаеше, че всичките нямаха и си брояха стотинките.
И тая вечер не го оставиха да си догледа мача. Най-напред дойде комшията. Телевизорът се объркал. Натиснал човекът някакво копче по дистанционното и програмата изчезнала. Веднага отскача до съседната пенсионерска гарсониерка Иван да наглася дистанционното. Събува се, влиза вътре и нали си е впечатлителен, веднага между другото на масата забелязва пълната купа с измити, обелени и една част от тях нарязани картофи. На котлона тиган със загрята мазнина. Натиска майсторът някакво копче на магическата черна кутийка и турската сапунка се появява на екрана на стария тумбест телевизор. Следват благодарности, покана да хапнат от картофките и да пийнат по чашка. От любезност пийва ракийката и се извинява, бърза, нали е загледал мач. Прибира се доволен у дома и веднага пред телевизора.
Още не свършило първото полувреме, пак се звъни на вратата. Кой ли е тоя път? Леля Пенка, стои жената притеснена. Заеквайки, объркано започва:
– Иванчо, чедо, ти баща, ти майка. Компа пак зацепи. Знаеш, не мога без него. Хелп, чедо!
Последното разсмива нашия специалист. Възрастната жена беше понаучила по някоя и друга английска дума, пък и употребяваше чуждиците винаги точно на място.
– Добре, лельо – услужливо се съгласява специалистът по информационни технологии.
Следваше почивката на финалния мач от Шампионската лига на ветераните от Европа. Нямаше намерение да гледа тъпите реклами.
Още при пристигането си в панелката на леля Пенка, го лъхва специфичната миризмата на варещи се картофи върху газов котлон, който жената използваше от икономична гледна точка. Клик тук, клик там с мишката и сайтът за плетиво и готварство се появява на монитора.
Когато се прибира обратно, успява да хване последните десет минути от решителния финал.
До вечерта ходи и до един закъсал братовчед с наводнила го пералня. И там във фурната на печката вижда да се пъчи постен картофен гювеч.
И така почти всяка вечер и навсякъде все едно и също. Виждаше тъпи постни картофи и следваше безвъзмездната пролетарска помощ от негова страна. Помагаше човекът. Рядко се случваше на майстора да ходи някъде по спешност само веднъж. Случайно ли или не, наблюдателният му поглед фиксираше най-напред наглите, самоизтъкващи се, досадни картофи.
Една вечер, когато приключи със спасителната си мисия за деня, Иван заспа уморен както винаги. Скоро започна да сънува. Сънуваше картофи. Навсякъде в стаята му картофи, едни се търкаляха по пода и масата, други се кикотеха като цвърчаха на някакъв техен неразбираем език, отгоре по шкафовете танцуващи казачок, картофи с крила на пеперуди летяха… Човек нямаше къде да стъпи от нахалните картофи. Особено го дразнеха обелените, белите. Оприличи ги на голи бели лъснати задници.
Въртя се, цяла нощ спа неспокойно. По всяка вероятност сънят се беше зародил от факта, че времето минаваше, а самият Иван Майсторов имаше цели пет тона картофи, които той не успя да продаде по една или друга съществена международна и вътрешна причина. Сега картофите му покълваха в мазето като похлупак на всичко, за да накажат нашия герой за неговото трудолюбие, доброта и наивност.

P. S. Разказът е спечелил първа награда на Съюза на картофопроизводителите за 2012 г. по простата причина, че други разкази нямаше по дадената тема.

Пламен Пиргов

Leave a Reply