Култура, Новини, Статии, коментари

Като сън в безсъние…

Калинка Згурова

„…Когато тръгвам назад,/ не се обръщам/ и никога не се завръщам –/ това е моята златна мярка…”
Ето го житейското верую на Мими Русимова, изповядано в стихосбирката й „Сън в безсъние”. Реших да запозная, макар и задочно, читателите с тази жена, защото тя направи, правила е и ще прави такива жестове, с които би се гордял всеки на днешно време. А трябва да узнаят за тях и други, да се поучат от тая поетеса, с която заедно членуваме в Независимото женско сдружение „Благодетел” с председател народната певица Калинка Згурова и зам.-председател – Надя Касабова.
На последното събиране Мими ни покани на представянето на новата си книга. С голям букет и с нетърпение се озовах в Дома на архитектите в София. Много бяха хората, дошли не само за да чуят стиховете, а и да си закупят нейната книга. Но най-важното в случая бе, че парите от продажбата ще бъдадат дарени на 5-годишния Цецко – момчето, което бе намерено на тераса голо и босо и вързано като куче с верига.
„Три дни след излизането на книгата ми със сълзи в очите гледах и слушах за Цецко. Беше страшна гледка. Никога няма да забравя очите му, измръзналите крачета и ръчички. И твърдо реших, че всички пари от продажбата на книгата ще ги преведа за детето – в приемното семейство, където сега то намира спокойствие и лекува раните след операциите”, сподели М. Русимова.
Съкровени бяха словата на зам.-кмета на Враца Светозар Луканов /били са поканени и кметът, и самото детенце, но градоначалникът отсъстваше поради заетост, а момченцето – заради неотложната необходимост от лечение/: „Искам да кажа няколко думи за човещината. Така започва съвременното възраждане – с такива хора като Мими. Дано до нея да застане още един, още един и т. н., за да правим повече добрини. Детето, което намерихме на терасата, има още пет братчета и сестричета. След първата операция реагираше остро на две думи – „мама” и „тате”. Ясно ви е защо… Искаме да му върнем усмивката, да му дадем надежда.”
Силни думи каза и главният редактор на Военно издателство Денко Велев: „Нека отворим сърцата си за страданията на хората! Аз твърдо вярвам, че тези малки пламъчета, запалени на различни места, ще се обединят в един огромен огън, който да изгори всичко лошо по Земята. За да останат да цъфтят само добрите дела. Нека помним думите на Веселин Ханчев: „За да останеш,/ за да си потребен,/ за да те има и след теб дори…” Нека бъдем човеци и да оставим следа след себе си.”
Певецът Иво Балтов, който смята, че без музика човешкият живот би бил грешка, поздрави поетесата и всички присъстващи с песни на Адреано Челентано, Джани Моранди и Тото Котуньо.
Книгата вижда бял свят със своеобразно самоковско участие и съдействие – редакторът й, поетът Кирил Назъмов, е радуилски зет и стар приятел на Георги Божилов-Гебо и на моя милост. Художественото оформление пък е на Стоян Иванов.
Стихосбирката се разпродаде бързо, особено след като се разбра къде и за какво ще бъдат използвани средствата.
Иска ми се примерът на Мими Русимова да последват и други. Сдружение „Благодетел” извърши вече много дарения, а и ще продължава работата си в този дух. Такава е просто мисията на родолюбивите българки.

Димитрина Божилова

Leave a Reply