Култура, Новини

Катрин Митева или свободата, наречена танц

Представете си колко щеше да бъде хубаво, ако всеки човек на този свят правеше това, което обича; това, на което е способен; това, на което е отдаден; това, което… му принадлежи!? Наистина, помислете как би изглеждал тогава вашият квартал, магистралата до морето, селото ви… животът ви /ако използваме нашумяла рекламна кампания по централните телевизии от последния месец/. Със сигурност не само България, а и над 7-те милиарда живи човеци на земята щяха да бъдат няколко пъти по-щастливи, енергични, усмихнати и добри. Щяха да си помагат, да намират време един за друг, да се обичат.
Такъв свят обаче, за съжаление, не съществува. Още по-малко пък в нашата клета България, където всеки ден ни среща с нови препятствия, изправя ни пред нови дилеми, принуждава ни да живеем, за да работим. Това от своя страна нанася тежки последствия върху психиката на хората, особено що се отнася до тяхната чест и достойнство – често оставащи на заден план в трудното всекиднение.
Сега обаче ще ви представя един фин, деликатен човек, с нежна душа, но и една устойчива и твърда натура. Една млада жена, която живее в света, описан в уводното изречение на този материал. По-добрият свят. Този на труда и себераздаването, но и на любовта и хармонията. Свят на едно голямо семейство, свят на неизчерпаема енергия и вдъхновение, свят на отдаденост и творчески професионализъм. Запознайте се с Катрин Митева.
Всъщност съм убеден, че много от вас вече я познават. Ако не лично, то поне чрез сцената на читалището, чрез медиите или пък чрез баскетболните срещи на “Рилски спортист”, където по време на паузите Катините момичета разведряват обстановката и връщат усмивките на публиката, независимо от развитието на срещата. Смея да твърдя, че ако сте гледали някое от представленията на девойките от нейното танцово студио, вие вече познавате света на Катрин Митева. Ако пък си спомняте за появите на читалищната сцена на Катрин и тогавашния й партньор в танца Боян Белокапов отпреди няколко години, то вие вече познавате и самата нея. И сте щастливци, защото кой знае кога отново ще имаме възможност да наблюдаваме на самоковска сцена подобни даровити танцьори, “изгарящи” за и в танцовото изкуство и по-специално в популярните и изключително атрактивни за наблюдаване съвременни танци!
Е, може би и тези дни не са далеч, като се има предвид представянето на участниците в школата на Катрин по време на спектакъла “Ангели и демони”, който се превърна и в повод за нашия разговор.

– Идеята за спектакъла е лично моя. Тя живее в мен още от лятото и за щастие стана така, че се превърна в реалност по Коледа. Държа да кажа, че спектакълът не е повлиян от нито една танцова формация, а идеята и изпълнението си е лично наша. А иначе борбата между ангелите и демоните е непрекъсната, но винаги надделява доброто.
– Доколкото си спомням това е първото коледно шоу на формацията. Явно подрастващите искат да усещат по-често тръпката от сцената и допира до публиката?
– Ами не съм слагала срокове на “Ангели и демони”, те се родиха сега, за коледните празници. Като цяло имаме нон стоп участия около Коледа и Нова година и сме супер щастливи от това. Вълнението у децата, тръпката, е непрекъсната, което е страхотно. Те за това живеят – за еуфорията, за хората, за публиката…
– По-различно ли се чувстваш в сравнение с времето, когато самата ти бе под прожекторите?
– Може би когато съм сама, има доза егоизъм. Сега обаче я няма, защото мисля за още 20 или за още 40 човека, което е прекрасно.
– При всяко ваше появяване на публично място, независимо дали става дума за ваше представяне в читалището или пък за баскетболните мачове на “Рилски спортист” например, правят впечатление родните фолклорни мотиви, които вплитате в изпълненията си. Усещат ли младите това интимно чувство при допира с българското, носят ли родолюбие в себе си?
– Стараем се да правим интересни и различни неща. Когато смесим етно мотивите, модернизирания фолклор в съвременния танц, се получава нещо интересно и мисля, че по този начин децата се възпитават на родолюбие и патриотизъм, което си мисля, за съжаление, че в училището днес липсва. А пък аз искам да обичат България и искам да им покажа красивата страна на България.
– Съвременните танци дават общо взето свобода на изпълненията и нямат някакъв точно фиксиран ритъм или стъпки да речем. Това обаче пък задължава още повече изпълнителите, тъй като се повишават и очакванията на публиката за изобретателност и фантазия при изпълненията. Как успяваш да задоволиш тези очаквания и твоите школници да бъдат на висота при всяко появяване на сцена?
– Танцът е свобода. Затова и аз толкова много го обичам. По природа съм си свободен човек и искам да им предам тази моя свобода и на децата, на всички в състава. Да, съвременният танц е един свободен танц, без много правила. Децата го усещат, те се повлияват от мен и от природата си.
– Успяваш ли да им предадеш това, което ти самата чувстваш?
– Да, успявам. Но мога да кажа, че си разменяме топката непрекъснато – както те на мен, така и аз на тях, и мисля, че симбиозата ни се получава успешно. И аз именно от тях черпя енергия и вдъхновение.
– Няма как да се дефинира танцът с една дума и един израз, но какво представлява танцовото изкуство за теб, за Катрин Митева?
– Както казах преди малко – свобода. Друг свят, друго измерение, в което, за щастие, другите не могат да влязат. Това е нещо свое, нещо лично, нещо дълбоко, а аз обичам тези неща.
– Когато зрителят наблюдава теб и състава ти, всичко в играта ви изглежда някак леко, красиво, приятно и дори лесно. Вероятно обаче остава и нещо скрито за зрителите зад този финес и красота?
– О, не се виждат много неща!… Не се виждат целодневните тренировки и репетиции, дори викове и караници – това е вече черната страна на изкуството; работният, черният процес. Не се виждат множеството им травми, не се виждат дори сълзите в очите на някои… Но за щастие много воля, много упоритост, много хъс и много енергия има в моите деца, за което съм им благодарна супер много.
– Т. е. танцът не е само удоволствие, а трябва много труд, за да достигне човек до нивото, което самият той желае?
– Много труд, много воля, много упоритост, много болка… Това е танцът – две страни. Това е една своеобразна школа за живот.
– Ти имаш и друга страст – театъра. Изглежда си избрала да обединиш двете изкуства в една специалност – “Съвременен танцов театър”. Успешно ли съчетаваш работа, хоби и образование?
– Театърът е една друга моя страст, друго мое измерение. Да, съчетавам всичко и то успешно. Има ли желание, има и начин. Хиляди са начините.
– Да създадеш едно голямо танцово семейство – това ли бе съзнателната ти мечта и чувстваш ли, че сега я изживяваш?
– Да, на 100 процента! Не мога да ви опиша чувството, което изпитвам, аз съм просто една щастливка! Всичко в живота ми е свързано с танците още откакто бях на 6 години до ден днешен.
– Какъв е твоят личен танц, който кара сърцето да тупти и те отразява най-пълноценно в емоционален план?
– Хм, хубав въпрос, замислям се супер много. Сърцето ми се разтуптява от публиката, от блясъка в очите на децата, от това, че съм накарала толкова хора да се замислят и да бъдат щастливи, да излязат от някое представление – било то театрално или танцово, и да са взели всичко най-добро от нас. Като зареждам другите хора с моето изкуство, се чувствам още по-щастлива.
– Кое е по-трудно или казано по друг начин – кога тръпката е по-голяма – когато си под прожекторите или когато си ръководител?
– И при двата случая тръпката е разтърсваща, наелектризираща, обаче за това аз живея!

В неформален разговор с Катрин след интервюто тя отговори простичко на въпроса ми какво е танцът за нея – “Всичко”. Защо ви го казвам това ли? Наскоро в интернет срещнах един израз – “Без любов всичко е нищо”. “Всичко” за Катрин е танцовото изкуство и произлизащите от него ефекти. Кати гледа на нейното “всичко” – танца, с любов и себераздаване. За Катрин Митева всичко е любов! Нейният живот е една голяма любов, която тя разпръсква и с която “пълни” душите на хората около себе си.
…Катрин си тръгна от редакцията, а аз сякаш си казах: “Довиждане, хубав свят, в който всеки прави това, което обича; това, на което е способен; това, на което е отдаден; това, което… му принадлежи…”

Делян Василев

Leave a Reply