Здраве, Новини, Читателски

Клиника до реката

Само човек, който е бил принуден да прекара известно време в Клиниката до реката, може да оцени решението на архитекта, както и заслугата на тези лица, отговорни за построяването й именно тук.
Спускащият се от планината целогодишно хладен и ободряващ бриз обгражда нежно клиниката. А тя пък е обърната нарочно към най-красивата част от Рила – да черпи от нейната красота и спокойствие, така необходими за лекуващия персонал и болните.
…Атаката започна в 14.25 ч. в събота, 10 юни. Кръвното налягане растеше. Опитах се с познатите мерки да го спра, но неуспешно. Както и при други случаи, очаквах да отмине. Вместо това сърцето започна лудо да бие с честота от 100 до 140 и обратно. Кръвното се закова – 190 на 110. Бяха минали близо 6 часа в колебание какво да правя.
На 4-5 минути от дома ми вече бях в Спешното. Лекарка между 35-40 години с късо постригана кестенява коса ми посочи къде да легна. Не мръдна от мен с включена система и монитор, отброяващ ударите на сърцето. Последва кратък телефонен разговор с дежурната в кардиологичното отделение. Убеди мен и д-р Бодурова, че трябва да постъпя в клиниката. Предаде ме лично на д-р Бодурова на 7-ия етаж и подкара количката надолу. Разби тъжните ми представи, че „Спешна помощ” не струва. Беше ми пожелала бързо възстановяване, а аз не помня дали й благодарих.
Динамиката продължи с още по-бърз ход. Чувах само ясните и спокойни нареждания на д-р Бодурова: „Сестра, направете кардиограма, обадете се спешно да бъде повикана лаборантка, повикай специалист за рентгенова снимка”… Нисичката сестра с тъмна коса, прехвърляща 50-те години, изпълняваше всичко с лекота. Доверих се на опита й. Бях в сигурни ръце.
Унасях се, но мозъкът ми продължаваше да работи. Като на филмова лента изплува случай от миналото, когато се наложи да бъда лекуван от легендарния самоковски лекар д-р Стамен Колев. Когато той направи всичко възможно да ме върне към живота, а бях само на 24 години. Изпрати ме тогава за консултация в старата Окръжна болница в София. Тамошният зав. Вътрешно отделение доктор ме прегледа и каза: „Но защо е трябвало да те изпраща за консултация тук? Не знаете ли, че в Самоков имате професор! При него трябва да се ходи на консултация…”
Утрото ме свари вързан на апарат, който бавно ми подаваше необходимото количество кордарон.
На визитацията ме сепна мощният глас на д-р Кабрански. „Да, каза той, надкамерната тахикардия е овладяна.” Прегледа ме внимателно. Излъчваше респект, спокойствие и увереност. Същите качества, типични за д-р Колев. По-късно щях да усетя освен професионализма, и топлотата, която излъчва и д-р Чантарска. Последваха консултации със специалисти от бившата Правителствена болница. А медицинските сестри, неочаквано за мен – имаше такова младо попълнение – облечени безупречно, подготвени и бързи. Естествено, по-възрастните бяха с подчертания си опит и акуратност. Не даваха възможност да се разбере, че са изморени, че работят в намален състав.
Чувствах се по-добре и си мислех, че ако бях по-млад, непременно щях да се влюбя в младата санитарка, която вършеше своята работа със слънчева усмивка. Това важно звено на клиниката дава първоначалната представа за заведението…
Какво биха казали отговорните фактори от кметството и Общината, ако им се наложи да се лекуват тук? Първото им впечатление ще бъде: ами тук има проблеми – тоалетните чинии са без капаци; ама как, като по 5-6 човека ги ползват, ще трябва да се седи на голия порцелан… Това щеше да ги натъжи безспорно, не им го пожелавам, естествено.
Умишлено не споменавам, че баните не са ремонтирани от построяването на клиниката, че топлата вода е важна както за пациентите, които щат-не щат, се изпотяват, така и за обслужващия ги персонал. Водата, прекарана навремето с водопровод, прокопан от предците ни с безплатния им бригадирски труд, е дар от Бога и трябва да е безплатна за болницата, а не от нея да богатеят съмнителни концесионери.
Някои от моите статии във вестника, който обичам, са критични. Тази не бива да се оценява така, защото наследниците на д-р Стамен Колев са знаещи и можещи. Те заслужават уважение. Голямо при това.

Димитър Караиванов

Leave a Reply