Култура, Новини

Клисура гостува на… Ути

„Бързо, лесно, вкусно” набира скорост от доста години и Ути Бъчваров влиза в домовете ни всеки четвъртък в компанията на певци, танцьори, майстори на различни занаяти, на черпака и точилката.
Този път в неговото студио бяхме с женската фолклорна група от самоковското село Клисура. Другата, бунтовната Клисура, се е кротнала в полите на Стара планина. Нашата е в подножието на две планини – Рила и Плана. В миналото е носело името Слатино бърдо. По средата на пътя е между Самоков и Дупница. Жителите някога са били почти 2000 души, но днес са се стопили до малко повече от 200. Въпреки това не се отказват нито от „самоковския хляб” – картофите, нито от песните си.
Към местното читалище „Пробуда” е създадена певческа група и от 2005 г. жените непрекъснато издирват местни песни, обичаи, традиции, гозби.
С такива гозби, и то сътворени от майсторки, гостувахме на Ути.
Разположихме на масите 3-4 вида пити от хубави по-хубави, кисела баница, зелник със зеле, както си му е редът, попарник с парено царевично брашно, домашна ракийка. С гордост подредихме медали, други награди и снимки от участия на жените по събори, фестивали…
Ути посрещна гостите си с предразполагаща усмивка. Историята на селото пък накратко разказа секретарката на читалището в Клисура Мая Чучукова.
За да покажат на зрителите своето майсторство при приготвянето на ястия от картофи пред двете маси се изправиха Гина Ангелова, която трябваше да приготви ястие със сини сливи, и Венета Чучукова, за да се представи с необичайната и непозната егречка южина. Тя обясни и значението на това ястие, свързано с егрек – мястото, където овчарите събирали овцете за доене и подхранване. Южина е своеобразна следобедна закуска, приготвяна от домакините за пастирите.
Докато двете жени готвеха своите манджи, клисурки изпълниха местни песни за красиви моми и мераклии ергени, за красотата на планината, за веселите празници на село.
В края на предаването Ути пожела на клисурчани да са живи и здрави, все така весели и усмихнати, да пазят народното богатство както досега и да го предават на младите.
Малката Алекс, облечена в ушита от баба й народна носия, пък стана любимка на Ути и накрая той я гушна, за да се снима с нея.
Сбогувахме се с екипа на това вкусно и уханно предаване и поехме към Самоков с нова мисия – посещение на Дома за стари хора „Сем. д-р Калинкови”.
Това беше приятна изненада и за персонала, и за домуващите в този чудесен дом. Навсякъде бе чисто, подредено. Цветя красяха и двора, и фоайетата. Столовата бе вече готова за следобедна закуска с поставени на масите красиви подноси, чинийки, салфетки за всеки. Видяхме, че социалните работници и ръководството тук полагат грижи не само за изхранването и здравето, но и за доброто настроение на възрастните хора. За това хубаво настроение и клисурки допринесоха с изпълнението на весели и хороводни песни. На тяхното хоро се хванаха и самите обитатели на дома. Гостите ги почерпиха и с кекс, пожелаха им спокойни старини.
Може някой да каже: „Е, какво толкова – пяли на някакви старци!” Но само ако беше видял как блестяха очите на повечето от тях (от радост, а може и от мъка – ясно е защо)!…
Всички останаха доволни от гостуването ни. Ние също бяхме доволни, че доставихме поне малко радост в душите на тези хора.

Димитрина Божилова

Leave a Reply