Клисура – село в две планини

Георги Захов

Сгушено в прегръдките на две планини, село Клисура се намира в най-високата точка на прохода, дал и името му. На север са склоновете на Верила, а на юг – на Лакатишка Рила. Къщите са накацали по склоновете на прохода и край р. Клисурчица.
Землището на селото е доста обширно и се простира и по билата и рътлините на Верила, и на Лакатишка Рила, която е по-висока и по-гориста, от нея идват и всички начални притоци на р. Клисурчица. Имотите на селото с южно изложение са по склоновете и валозите на Верила, в местностите Янчов сноп, Преслапо и под върховете Грънчар и Свети Петър. Из Лакатишка Рила преобладават ливадите и пасищата.
Въпреки че се намира на важен проход, в турските извори селото не е записано като дервенджийско. Най-старо сведение за с. Клисура има от 1640-1646 г. Тогава домакинствата са били 59, а през 1674 г. са били 60. Ако се приеме, че средно във всяко семейство е имало по пет члена, броят на жителите на селището е бил над 300. По време на кърджалийските размирици в края на 18 в. и началото на 19 в. селото било опустошено и голяма част от жителите му се преселили из Пазарджишко и Пловдивско. Останали обитателите на 15 къщи, които до Освобождението нараснали на 30.
В Клисура преди Освобождението е родена една бележита българка – Христина Цекова. Тя взела участие в освободителната Руско-турска война. След това завършила императорския университет “Св. Владимир” в Киев и се завърнала в България. Била първата дипломирана акушерка в страната ни. Акуширала при раждането общо на 3402 деца. Станала родоначалник и на водното спасяване в страната ни на доброволни начала. Помогнала за спасяването на 54 души от удавяне. Има паметна плоча в центъра на Клисура, посветена на Христина Цекова.
Църквата “Св. Димитър Солунски” в селото била построена през 1874 г. По конструкция тя е еднокорабна, кръстокуполна, ориентацията й е в посока север-юг, което е едно рядко изключение от правилото ориентацията на всеки храм за бъде в посока изток-запад. Осветена е от тогавашния самоковски митрополит Доситей. През 2007 г. е декларирана като архитектурно-строителен и художествен паметник. Изработен е проект за цялостна реставрация на черквата – икони, стенописи, дърворезби, царски двери.
Килийно училище в Клисура имало още преди Освобождението. То било до църквата – паянтово, на един етаж, с две учебни стаи, канцелария и стая за квартира на учителя. От 1930 г. започва строителството на нова училищна сграда близо до площада. На 14 октомври 1932 г., Петковден, новото училище е тържествено открито. То е на един етаж, с четири класни стаи и канцелария. Там са се учели по 50-60 деца. Прогимназия тук е открита през 1941-1942 учебна година с 55 ученика. Поради миграцията и намаляването на децата през 1967-1968 учебна година прогимназията е закрита, остава само началното училище, но и то сега не съществува.
Основният поминък в това планинско село са осигурявали скотовъдството, земеделието и дърводобивът. Преди Освобождението селището Клисура било и важен въглищарски център. В рилските и верилските гори и сега се виждат много следи от щетините и жижните на въглищарите. На половин километър източно от селото е имало самоков, а до него – две видни. По-късно на мястото на видните били построени воденици. Няма сведения кога са престанали да работят видните и самоковът.
Важна роля за подобряване на живота в селото има местната кредитна кооперация “Пробуда”. Тя е образувана на 5 януари 1945 г. от 8 ентусиасти – местни жители. Председател на събранието бил най-възрастният учредител – Тоне Матиканов. За председател на управителния съвет е избран Стоян Вукадинов, за председател на контролния съвет – Васил З. Джаджаров, а за секретар – Крум М. Паунов.
Още на първото заседание е разгледан въпросът за нарядните стоки, получавани от кмета на селото. Чистата печалба от нарядните стоки от 11 607 лв. е вложена като дялов капитал на кооперацията. На следващото си заседание управителният съвет назначава Иван П. Зашев – директор на училището, за касиер-деловодител, а Георги Лазов Дончев за магазинер. За кратко време са приети нови 105 членове.
На 3 юли 1945 г. се провежда общо събрание, на което се гласува бюджет и се решава да се открие горски отдел към кооперацията. Самата кооперация осигурява постоянна работа и възможност за добив на трупи за дъски и строителни материали. На 11 октомври 1946 г. е решено кооперацията да построи свой гатер. През февруари 1947 г. общото събрание преименува сдружението в “Трудово-горска производителна кооперация”. Очаква се, че замяната на дъски срещу зърно в Северна България е много печелившо начинание, което ще подпомогне изхранването на населението в селото. През тези години кооперацията закупува ярмомелка за смилане на зърно и груб фураж на животните. Открива се и още един магазин. Събранието, проведено на 29 февруари 1948 г., решава да се открие и скотовъден отдел към кооперацията. Построени са мандра и мелница на един камък.
От всички тези дейности приходите са добри, отпускат се помощи. Кооперацията изкупува сено, мляко, вълна, яйца, кожи, горски плодове, доставя фуражи за лични нужди на кооператорите.
На 31 май 1958 г. кооперацията се обединява с “Наркооп” – Самоков. През годините на своето самостоятелно съществуване кооперацията обхваща цялостния стопански живот в селото, а много от членовете й получават квалификация и богат опит в търговската и стопанската кооперативна дейност. За времето, през което действа кооперацията, стандарта на живот на хората тук се подобрява чувствително.
На 18 март 1951 г. на селско събрание е взето решение за образуване на ТКЗС в Клисура. Учредители са 52 стопани. За председател е избран Дине Пенов. Стопанството имало 6 полевъдни бригади, 787 дка ниви и 890 дка ливади. С течение на времето всички стопани стават членове на ТКЗС, кооперирана е цялата обработваема земя. В стопанството са отглеждани много овце, а нивите са засявани с пшеница, ръж, лен и картофи, но много хора са работили и в горското стопанство – като залесители и в дърводобива.
При преброяването през 1934 г. селото имало 749 жители. При следващите преброявания жителите нарастват, но след това започват да намаляват. През 1946 г. те са 980, през 1956 г. – 963, през 1975 г. – 510, през 1992 г. – 646, в 2001 г. – 619, в 2011 г. – 214.
Тревожен факт е, че както се вижда от данните за преброяванията, през последните десет години жителите на селото са намалели почти три пъти. Надеждата, че възстановяването на собствеността на земеделските земи ще привлече хората на село, се оказа пълна илюзия. Важно е местните и общинските власти внимателно да се вгледат в тези динамични демографски промени и да създадат условия за трудова заетост и препитание на това население, което е най-важният фактор за задържането на жителите в селото. Едва ли може да се разчита само на личната инициатива и предприемчивост. Ако обезлюдяването продължава с тези темпове, резултатите от следващото преброяване може да са още по-тревожни.
Въпреки голямата отдалеченост от общинския център, село Клисура е запазило все пак част от жителите си, които са хора трудолюбиви и предприемчиви, привързани към родното си място, но и такива, които обичат да се шегуват със слабостите си. За себе си те казват, че са “странни хора със специален манталитет”: “Акъл дава, ама да седне да го направи, не ще…”
Иначе селото е благоустроено, има добър жилищен фонд, водоснабдено е, с добра търговска мрежа и транспортни връзки, с добре работещо читалище с хубава библиотека и група за автентичен фолклор. И не на последно място – с много красива и здравословна природа. От центъра на селото тръгват много туристически маршрути за Верила, Лакатишка Рила и към високите хребети на Рила. Може би това са и основните причини, които задържат хората тук и дават надежда за по-добро бъдеще.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*