Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Книгата трябва да стигне до повече читатели и специалисти

Отклик

Книгата на Иван Ненов за Самоковския препис на Паисиевата История успешно ни приближава до Самоковския препис и неговото време – и с откритите от автора различия от оригинала, и с приписките на читатели, които ни говорят за неговото разпространение, и с увлекателно предаденото емоционално отношение на преписвача, младия поп Алексо, към тая най-заслужила книга от Българското възраждане.
Намирам убедително мнението на Ив. Ненов, че Паисий е бил в Самоков, което споделя и специалистът по възрожденска литература Боньо Ангелов. И посещенията му в Котел и Самоков наистина не следва да са били едни от многото, а са били специално обосновани. Защото, щом в манастирската кондика са записани само пет негови пътувания из Българско за седемнайсет години, той не е бил типичен таксидиот. Интересният разказ за връзката на поп Стойко от Котел с Хилендарския манастир и особено с Лаврентий ми изглежда напълно вероятна причина за ранното отиване на Паисий в далечния Котел. Към Самоков би могъл да се насочи и като към роден край, и като към будния и известен с многото си грамотни граждани център на Самоковската епархия.
Не мога да се съглася без уговорки с убеждението на автора, че преписването на Историята е ставало с участието на самия Отец Паисий /който е имал да изпълни и манастирски задължения, за да е официално оправдано излизането му от манастира/. Защото редакторските поправки, които се посочват като доказателство за постоянния негов надзор, по-вероятно са били направени още на Атон при изготвянето на беловата на Историята. А относно другите отлики от Зографската чернова – знаем как всички преписвачи са допускали неволни промени под натиска на местния говор, а дори и съзнателно са си го позволявали, като са вярвали, че така улесняват възприемането на съдържанието. Така например Алексо е заменил глагола смели се с по-ясния според него збркали се. Даже поп Стойко, при всичкия си пиетет към Паисий и делото му, е допуснал неговият препис да се отдалечи от оригинала повече от Алексовия.
Приветствам повторното поместване в книгата на части от семейното предание у потомците на зографа Хр. Димитров за роднинската му тясна връзка с Паисий, защото първата книга на Ив. Ненов не успя да стигне до ред видни изследователи на възрожденската ни история, литература и език. Пожелавам новата книга да стигне тоя път до повече компетентни читатели и специалисти, които – въпреки възможни критични забележки – ще обмислят обективно и отговорно на първо място нейната документална страна. За да не заслужим отново укора на Ив. Шишманов от 1912 г., че “и днес още ние нямаме поне една колко-годе задоволителна външна биография на легендарния светогорец”. Тогава относно родното място той подчертал, че “Езикът не може да бъде надежден критерий, докато не се напечата същинският оригинал на Паисиевата История”. Но само две години по-късно Йордан Иванов публикува откритата от него чернова. А от 1989 г. имаме и нейното фототипно издание от Божидар Райков. Така че – отдавна вече нямаме никакво оправдание!
Да благодарим на неуморния Ив. Ненов за постоянството и труда!

Мария Деянова

Leave a Reply