Новини, Статии, коментари

Когато гори къщата на комшията…

Нашият вестник е регионално издание и „голямата политика” може би не би трябвало да го занимава, но народът е казал, че когато пожар гори в къщата на комшията, трябва да помислиш и за своята.
Нещата така се стекоха, че през миналата година на два пъти с колеги бях в Турция: в най-големия град – Истанбул, в четвъртия по големина – Бурса, в съседния Мудания. Говорихме както с турски журналисти, така и с преселници българи и техни наследници, с представители на властта и местни общественици, с обикновени жители на градове и села. Наблюдавахме и цялата околна обстановка и атмосфера. Видяхме огромното строителство и видимия индустриален напредък на югоизточните ни съседи, но при разговорите за обществото и политиката се усещаше и едно напрежение, една неопределонст, имаше като че ли нещо недоизказано.
За това се сетих сега, през тези дни, след опита за военен преврат в съседната държава, след дадените жертви, размириците, а и хилядите арестувани не само военни, но и юристи, научни дейци, журналисти.
Смята се, че демокрацията е победила, но от друга страна може да се зададе въпрос дали реакцията на управляващите е адекватна на ситуацията, дали в името на демокрацията не се върви също към някаква форма на диктатура, характерна иначе за състоянието след преврат.
У нас ситуацията е друга, но много внимателно би трябвало да наблюдаваме не само какво става при комшиите и да вземаме съответните мерки, а и да си вадим изводи, свързани с крещящата необходимост от консолидация на нашето общество, от противодействие на религиозен фанатизъм и пр. Разделението и радикализмът по основни въпроси няма да ни доведат до нищо добро.
А в чисто човешки план ми е малко жал за турските колеги и приятели. Знаем какво са изтърпели нашите предци от поробителите в миналото, но днешните българи и турци – обикновените трудови хора, в доста отношения са еднакви и заслужават много по-добра съдба.

Тодор Попов

Leave a Reply