Новини, Статии, коментари, Читателски

Когато духовете се разбудят

Глория Николова

Драги граждани, гражданки, властници от всякакъв ранг, директори, управители, ръководители и ръководителки, ученици, скъпи учители, след всички събития в страната (въпреки че знам, че е забранено да се коментират политически въпроси в училище) обявявам учебния ден за неучебен!
Днес ще си говорим за големите неща, за проблемите на възрастните, за забранените за дебатиране в училище теми – за власт, политика и управляващи. Искате или не, защото страстите и бунтовете от улиците на страната се пренесоха и в училище, а както тези на улицата, така и тези в училище не могат да се спрат толкова лесно.
Ех, не мога да го крия, добре, че народът се вдигна за промяна, че и учениците да се развълнуват малко от нещо и не само да се развълнуват, но и да отстояват позиции, да се палят разгорещено, при това за… политически проблеми.
Само за протокола, както се казва, едно уточнение – откакто се помня, ние не сме коментирали политика. Този ден бе различно – учениците, оказва се, имат свое мнение, което искат да изкажат. Споровете преминават в препирни, препирните прерастват в караници, караниците се обръщат на закани за саморазправа. За обективността на процеса съм длъжна да кажа, че има и такива, които не искат и да чуват за политика (както винаги).
Да се върна към събитията. Недоволните от монополистите излязоха на улиците. Никой и не подозираше какво недоволство се отприщва. Протестиращи поискаха оставката на премиера на България и я получиха. Може би това събитие предизвика най-силната реакция сред учениците, а не точно цените на тока и борбата с монополите, но така се случва в България.
Времето за коментиране в междучасията не стигаше, колкото и всички да се опитваха да кажат каквото имат. Беше ясно, няма как да стигнат 10-минутни междучасия. Действието се пренасяше в часове къде нелегално – скривахме телефони под чина, със статии, новини, снимки; къде легално – с преки подмятания към учителите, които ни поливаха със студена вода: „Нямате право да коментирате!”
Евала, ашколсун, конгратилейшънс за образователните програми! А ние си се вълнуваме и си търсим изява. Защо ли? Защото ние, учениците, трябваше да стоим в класните стаи, докато целият народ се е вдигнал срещу положението, в което се намираме – икономическо, политическо и социално. Омагьосаният кръг – икономика – политическата среда – социално положение – си се затваряше. Всеки твърдеше, че неговата гледна точка по въпроса ще разбие кръга и ще доведе до повдигане на жизнения стандарт на българина. Като е толкова просто, защо е невъзможно? Но да оставим това като второстепенен въпрос, както всичко, което е важно в нашата България!
Ясно беше, че ще ни хванат със скритите телефони, знаехме го, ние просто се надявахме да ни оставят да участваме поне виртуално в стачката. Но, естествено, не стана така, както искахме. „Ще ви взема телефоните” – закани се госпожата. „Стачка” – върнаха реплика учениците. Ха-ха, можете ли да си представите и в училище да се вдигне стачка и да искаме оставки, да пожелаем самоуправление, или по-точно самоучение?! Не, спокойно, не се стигна чак до това положение! Стачката беше с една единствена цел (ние, за разлика от повечето хора на улицата, знаехме добре какво искаме) – един учебен час, в който тема да бъде нещо актуално и важно за статута ни на граждани на Република България.
Подготвени за този час бяхме отлично – запаметили бяхме дословно лозунгите, с такава подготовка няма начин да не се представиш добре (съгласихме се най-накрая с думите на учителите!). След неколкоминутна блокада на часа учителката се предаде и отстъпи /макар, както самата тя да каза, без да има убедено съгласие/, но не напусна часа, за да не бъде рестриктирана. Ние получихме каквото искаме и коментирането започна!
Спонтанно се оформиха три групи: едната – обединена около призива „Върнете го обратно!” (за премиера става дума); другата, нихилистично настроена, че никой за нищо не става, се провикваше „Оставка от всички!”, а третата, по принцип подчинена на мотото „Не ме занимавайте”, се оправда с „Новини не гледам!”
„Ма-фи-я” – чу се от задните чинове, водачът на група „Върнете го обратно”. „Ос-тав-ка” – достигна до нас глас през прозореца, в подкрепа на групата „Оставка за всички!”. „Ще ви изгоня всичките, по-тихо!” – сякаш не на място се обади госпожата, след което видимо се смути и се огледа притеснено. Учениците, формиращи „Новини не гледам”, стояха, сякаш неразбиращи какво се случва, хванали с ръце главите си и мрънкащи си под носа: „Стига вече, по-добре да ме изпитват!”
Получи се ентусиазиран спор, а за да не се стигне до ексцесии като тези по улиците (натам бяха тръгнали нещата), предприехме нова схема за действие – представител от всяка група се изказваше на дъската, опитвайки се да убеди всички останали в това, че неговата групова гледна точка е правилната.
Трябва да кажа, че и този вариант не допринесе за по-голямо разбирателство. Дори напротив, всички се изнервиха още повече. Имаше ученици с тетрадки в ръце, свити като високоговорители, които крещяха в несъгласие. Други отправяха и закани за предстоящите избори – не очаквайте, че ще ги кажа (училищна тайна). Доводи и причини ЗА и ПРОТИВ летяха отвсякъде, опонентите отсичаха смело, а незаинтригуваните просто си стояха, видимо огорчени. До бой не се стигна (спокойно!).
В крайна сметка освен че нарушихме едно правило в час – нищо друго не направихме. Всеки си остана със своята гледна точка и със своите собствени убеждения. Като се замисля – така и трябва. Но това показа една по-различна ситуация в училище – заинтересованите деца. Политиката ни завладя тотално. Събудиха ни и нас. Експертните политолози тръгват от училище, пригответе се!

Глория Николова
ученичка в Професионалната гимназия по туризъм, 12 клас

Leave a Reply